
Едно вдъхновяващо интервю:
Еманюел Беар – любимата на вятъра
Актриса на инстинкта съм, признава френската филмова дива
От Андроника Мартонова, Париж – София
14 юли 2001
“Тя беше на същото мнение / с този, когото преследваше. / И тъй като плътно го следваше, / без капка съмнение, / тя изглеждаше тъй сякаш с вятъра беше се любила. / Тъй сякаш изглеждаше.”
Стихът великолепно подхожда на Еманюел Беар. И нищо чудно, защото той е част от песен на баща й – известният френски певец Ги Беар. Наричат актрисата дивата на френското кино. Заради женственото излъчване – примамливо, топло и същевременно неземно. Неуловимият й начин на превъплъщение в крайно различни роли привлича стойностни режисьори като Едуард Молинаро (“Нежно за любовта”, 1985), Жак Ривет (“Красивата драка”, 1991), Андре Тешине (“Не целувам”, 1991), Клод Соте (“Сърце през зимата”, 1992; “Нели и г-н Арно”, 1995), Клод Шаброл (“Адът”, 1994), Режис Верние (“Френска жена”, 1995), Браян де Палма (“Невъзможна мисия”, 1996).
Името на Еманюел Беар (родена на 14 август 1965 в Сен Тропе) дълго време се свързваше и с това на актьора Даниел Отьой, с когото имат две дъщери. Сега Беар има и малък син от втория си съпруг. Въпреки семейните задължения актрисата продължава активно да играе. Последните филми с нейно участие са “Преоткритото време” (1999, на Раул Руиз) и “Сантименталностите на съдбата” (2000, на Оливие Асаяс). В момента снима “Осем жени” на Франсоа Озон в компанията на Фани Ардан, Даниел Дарио, Катрин Деньов, Изабел Юпер. Read more…
Коментария