Archive | февруари 2009

Жестоко видео – Джейсън Мраз и гъдулка

Split Series – Jason Mraz – It’s a lovely day
Recorded: 22 November 2007

 

За поредна година Джейсън Мраз се нареди сред номинираните за „Грами“ 2009 в категория „Песен на годината“ с парчето „I’m Yours“ (автор – Джейсън Мраз). Грамофончето отнесоха Coldplay за песента си „Viva La Vida“.
Но кой е Джейсън Мраз, ни информира публикация в „internet Radio JOY“ със заглавие „Джейсън Мраз: Пътуването на живота започва с една дума – „НЕ“.

Има още

Advertisements

Адажиото на Albinoni е Remo Giazotto-во

Добило популярност като „Адажиото на Албинони“, често използвана фонова филмова музика, в албума на The Doors – An American Prayer (1978), Yngwie Malmsteen, в Icarus Dream Suite Op. 4 (1984), Sarah Brightman като вокална версия в „Anytime, Anywhere“ от албума „Eden“ (1998)… Най-хубавото, което съм слушала, изпълнение е на Берлинската филхармония под диригенството на Караян.

Adagio in G minor for strings and organ is a piece composed by Remo Giazotto and first published in 1958. It was supposedly based on a fragment from a Sonata in G minor by Tomaso Albinoni purportedly found amongst the ruins of the old Saxon State Library, Dresden, after it was firebombed by the Allies during World War II. It is usually referred to as „Albinoni’s Adagio“, or „Adagio in G minor by Albinoni, arranged by Giazotto“, but it is Giazotto’s original work, and contains no Albinoni material.The Adagio is most commonly orchestrated for string ensemble and organ, or string ensemble alone.

„Старата Гарбо“ – Дилън Томас

Из “Портрет на художника като млад пес” – Дилън Томас

Превел от английски – Владимир Божков

Старата Гарбо


Мистър Фар слизаше внимателно и с погнуса по тъмните, тесни стълби, като че ли ходеше по лед. Знаеше, без да поглежда и да се подхлъзва, че лоши момчета са нахвърляли бананови кори по тъмните места и че когато стигне до клозета, чиниите ще са запушени и синджирите откъснати нарочно. Той си спомни за надписа: “Мистър Фар е копеле”, надраскан с кафяво в същия онзи ден, когато мивката беше пълна с кръв и никога не се разбра чия е била. Едно момиче се втурна край него нагоре по стълбите, бутна хартиите от ръцете му, без да се извини; цигарата му пареше долната устна, докато се опитваше да отвори вратата на клозета. Чувах отвътре недоволното му тракане, монотонното му скимтене, потропването на малките му лачени обувки, любимите му ругатни – той ругаеше грубо и под нос, също като въглекопач, свикнал да си говори сам в тъмнината – и го пуснах да влезне.
– Винаги ли заключвате врата? – запита ме той, като забърза към облечената с плочки стена.
– Заяжда – казах аз.
Той потръпна и се закопча.
Беше старши репортьор, голям стенограф, палеше една от друга цигарите, заклет пияч, много духовит, с кръгло лице и кръгло шкембе и дълбоки пори на носа. Някога, мислех си, като го наблюдавах тогава в клозета на редакцията на Тауи Нюз, трябва да е бил човек с добри обноски, с наперена походка и бастун, с верижка за часовник на жилетката, златен зъб, дори може и цвете от собствената му градина да е имало на ревера му. Но сега всеки опит за изискан жест се проваляше и пропадаше още от самото начало; като допреше върховете на палеца и показалеца, можеше да се видят напуканите му, неподрязани и пожълтели орлови нокти. Подаде ми цигара и затупа сакото си за кибрит.
– Ето огънче, мистър Фар – предложих му аз. Има още

Hard To Say I’m Sorry, Питър

Четвъртък вечер е, 80-те години, радиото е „Хоризонт“, предаването – „Музикална стълбица“ с водещ Данчо „Рап“ Георгиев. (В петък вечер вървеше „Пулсиращи ноти“ с водещ Тома Спространов, другият мюзик гуру, който за първи път пусна цял! запис на концерт наживо – Al Jarreau – Look To The Rainbow: Live In Europe – записах го на касетка, но за това после).

Значи, четвъртък вечер е и Данчо „Рап“ Георгиев хубаво налива масло, напудря и подгрява слушателите с поредната „тава“ на група Chicago, и казва: сега ще чуете – Chicago – Hard To Say I’m Sorry (1982). Ами, много хубаво. Да чуем. Чух, и после заиздирвах всички възможни по нашите ширини албуми на Chicago. Заради вокала – Peter Cetera. На всичкото отгоре, той е автор на най-хитовите им парчета, включително и на – Hard To Say I’m Sorry (1982). След 1985 година напуска Chicago и опитва солова кариера, разбира се успешна. Излизат хитови сингли и дуети с Chaka Khan – Feels Like Heaven, с Cher – After All, награди „Грами“, „Златен глобус“ за филмова музика – парчето е Glory of Love. Следват няколко солови албуми, и през 1992 г. се появи „моят“ албум World Falling Down, и така нататък.

Не съжалявам, Питър. Това е положението. Има още