Archive | февруари 2009

Преводът на Корана излезе в окончателен вид

пише в. СЕГА в съботния си брой от 21 февруари 2009 г.

Цветан Теофанов похарчи още 2 години върху превода на „Свещен Коран“ и Писанието излезе в четвъртата му редакция (изд. „Труд“). Толкова – каза професорът, – да не взема да го разваля! Няма да го пипа засега, ще се посвети на тълкуването му. Само припомняме: върху първата редакция той се потруди десетилетка, години отне и заниманието на редакторския колектив, за да се стигне до признаване на превода за каноничен. В смисъл, може да се ползва пълноценно от правоверните.
Четвъртата версия е основно преработена, гарантира Теофанов, по нов начин е съставен и предговорът. Изданието е с по-светски изглед,  сравнено с предишните. Сурите са подредени отпред назад – книгата се чете отляво надясно, а не по обратния арабски чалъм, освободена е от апликираните успоредно на текста страници от оригиналния Коран. И е приближена до усещането на универсалния читател.

Първият опит за превеждане на Корана на български език е осъществен през 1920-те години и отпечатан от издателство „Нов живот“. Първият академичен превод на Корана на български език е направен от професор Цветан Теофанов през 1997 година. Две години по-късно, през 1999 година е публикувано второ издание. През 2006 година излиза от печат и второто преработено и допълнено издание с обширен предговор, в който се разглежда историята на Мохамед и на исляма, както и някои от основните му положения. На всяка страница освен преводът е включен и оригиналният текст на арабски.

Проф. Цветан Теофанов e виден арабист-литературовед и ислямовед. Чете лекции по арабска литература, коранистика и хадисознание (наука за преданията на Пророка Мухаммад). Доктор на филологическите науки. Заместник-декан е на Факултета по класически и нови филологии и ръководител на Катедрата по арабистика и семитология при Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Завършил е арабска филология в Багдадския университет, Ирак, и специализация в Каирския университет, Египет. Защитил е докторска (кандидатска) дисертация в Московския институт по ориенталистика. Работил е като гост-професор в Оксфордския център за ислямоведски изследвания. Член е на Американското ориенталистично дружество, Британското дружество за близкоизточни изследвания и Европейския съюз на арабистите и ислямоведите.

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Малкият коминочистач – Херман Хесе

МАЛКИЯТ КОМИНОЧИСТАЧ

В карнавалния вторник следобед жена ми трябваше да отиде бързо в Лугано. Увещаваше ме да тръгна с нея, за да погледаме маските, а може би да видим и някое шествие. Не ми беше до това, вече седмици наред, измъчван от болки във всички стави и почти парализиран, изпитвах отвращение само при мисълта, че трябва да облека палтото си и да се кача в колата. След известна съпротива все пак добих кураж и се съгласих.

Спуснахме се към града, аз слязох близо до пристанището, жена ми продължи, за да търси място за паркиране, а пък аз, огряван от слаб и все пак осезаем слънчев лъч, зачаках заедно с Като, готвачката, сред пъстрия, но спокоен поток на уличното движение. Лугано и в необикновени дни е подчертано радостен и приветлив град, днес обаче се усмихваше лудешки палаво и весело с всичките си улички и площади, смееха се пъстрите костюми, смееха се лицата на хората, смееха се къщите на пиацата, с прозорци, изпълнени от хора и маски, днес се смееше дори шумът. Той се състоеше от крясъци, вълни смях и викове, откъслеци музика, от смешния рев на някакъв високоговорител, от кискането и престорено ужасените викове на момичетата, които момците обсипваха с конфети, като явно намерението им беше по възможност да тикнат в устите на обстрелваните купчина хартиени късчета. Паважът на улиците бе покрит навсякъде  с многоцветните хартийки, така че под аркадите се стъпваше меко като по пясък или мъх.
Скоро жена ми се върна и ние застанахме в един ъгъл на Пиаца Риформа. Тук, изглажда, бе центърът на празненството. Площадът и тротоарите бяха изпълнени с пъстри и шумни групи хора, сред които непрекъснато се провираха и отминаваха шляещи се двойки или компании, между тях и доста костюмирани деца. На отсрещния край на площада бе издигната сцена, върху която пред един високоговорител оживено ръкомахаха няколко лица: конферансие, народен певец с китара, дебел клоун и други. Хората ги слушаха или не, разбираха или неразбираха, но във всеки случай се присъединяваха към общия смях, когато клоунът пуснеше някоя всеизвестна злободневна шега; актьори и народ играеха заедно, сцената и публиката се поощряваха взаимно, това бе непрекъснат обмен на доброжелателство, въодушевление, остроумие и готовност за смях. Също един младеж бе представен от конферансието на своите съграждани – млад артист, много надарен дилетант; той ни възхити с виртуозното си подражание на животински гласове и други шумове. Има още

Из „Артамилски истории“ – Ана Мария Матуте

Испанската писателка Ана Мария Матуте е родена на 26 юли 1926 г. в Барселона. От малка проявява интерес към музиката, театъра и изкуствата. Сама измисля и поставя сценки с подарения от баща й куклен театър. Първия си разказ „Марионетен театър“ публикува на 18-годишна възраст. След две години издава романа Авели“, който й донася първата награда. Следват я наградите „Кафе Хихон“ (1952), „Планета“ (1954), награда на критиката (1958), наградата „Сервантес“ (1959) и др. Книгата й „С едно босо краче“ получава официалната награда на критиката (1984).

На български език са преведени книгите й: „Артамилски истории“ (1970) „Пътникът без билет на Одисей“ (1978), „Реката“ (1980), „С едно босо краче“ (1990).

Сайт на Ана Мария Матуте – http://www.clubcultura.com/clubliteratura/clubescritores/matute/perfiles.htm

                                                                 

                                           СЪВЕСТ

   Не можеше повече, бе убедена, че не можеше да понася повече присъствието на този омразен скитник. Бе решила да свърши. Да свърши най-после, па макар и да се случи най-лошото, отколкото да търпи тиранията му.
   Близо петнадесет дни я измъчваше тая борба. Едно не можеше да проумее – защо Антонио търпеше тоя човек. Да, наистина беше чудно. Има още

От Рейкявик до Мека

ЕДНО ИСЛАНДСКО ПЪТУВАНЕ КЪМ СВЕТЛИНАТА

От Анна Линда Траустадотир
Рейкявик, Исландия.

Името ми е Анна Линда Траустадотир, дете съм на исландско/датски родители, родена съм в Исландия през 1966 г. и съм кръстена в Лютарианската църква. Когато бях малка, семейството ми се премести във Ванкувър, Канада, а след това в Ню Йорк. На 16 години завърших гимназия. През 1988 г. получих диплома от университета „Мак Гил“ в Монреал, Канада. Оттогава постоянно пътувам по света, учейки и работейки. Установих се в Дания през 1990 г.

През 1997 г., когато учех арабски в Кайро, една от моите приятелки англичанки, християнка, ми подари малък формат Библия, включваща Стария и Новия Завет. Изключително ми беше приятно, защото бях решила, че трябва да се запозная с Библията и нейното съдържание. Освен това чувствах, че трудно бих могла да се нарека християнка, без да съм изчела Библията.

Има още