Archive | март 2009

Alla Turca Jazz на гениалния Fazil Say

Едно намигване на Земята и се ражда Гений. Казва се Фазил Сай, и ето, пак съм влюбена… http://www.fazilsay.org

Има още

Advertisements

От Бомбай до Банско и нататък

    Sandhya Sanjana не престава да ме изненадва. Сега живеела в Амстердам и Лондон, а работела проектите си по света и у нас. Преди години ме грабна със смелите си ethno-ambient-jazz, изобщо world music вокални експериментации. Включвала се е в какви ли не проекти като вокал, композитор и прочие, като Praful & Band гостуваха – Bansko Jazz Festival, Bulgaria, in 2007, с друг вокал Mirta Junco (Cuba), но с композиции на Sanjana. Коя е тя и защо ми харесва, вече седем години, почти не знам, но все още пазя и често слушам неоткриваеми към момента (се оказва) нейни изпълнения. А това http://www.sandhyasanjana.com/ е нейната страница, чудесна, в която не престават изненадите. Например в секция Inspiration, четем (и слушаме – клик на дадена снимка), че Sandhya Loves кой??? – Bjork, Janis Joplin, Sarah Vaughn, Billie Holiday, Chaka Khan… Е как да не я заобичаш? ) Има още

Из „Sans la miséricorde du Christ“ – 2

[…] Та бяхме се върнали към тамошната равнина; не подозирахме, че ще е за последен път. Налице бе декорът такъв, какъвто си го бях представил някога; виждах ниската тухлена къща, плевнята, колците на оградата, поилката, в един пуст свят, земя, разпростряла се без гънчица, скована в неподвижност, която Аделаид, казала ми го бе един ден, още чувствувала под краката си; и това бе застинало потвърждение на разстоянието, на което небето се опираше, описвайки с пергела си точната ненакърнена окръжност, затискайки съперническата съпротива на почвата под вездесъщия си похлупак, чиято сила слънцето, надвило мрака, ден след ден се готви да поддържа. Другаде цялата нагърчена от релефи, планини, буйни потоци, изливащи се в реки, земята тук бе като отсъствие на бога, като сътворена през първата неделя, когато бог си е почивал.  […]

връзка – 1  https://windandfog.wordpress.com/2009/03/09/sans-la-misericorde-du-christ-1985/

[…] Видях и Суплиция, сивите кичури по лицето й, превита над саксията с риган да отскубва няколко стръка и да изчезва в сянката на кухнята; видях Нунция и Лоренца да прекосяват двора със стъпката си на товарни животни, лицата им вдълбани от грубата и бавна като палешник единствена мисъл какво имат да вършат; видях Малвина, седнала под навеса, която чакаше бурята, покритите й със землисти дрипи меса, преливащи от ниския сламен стол; видях Тино, облегнат на една телена ограда, да гледа хоризонта – не стигаше дори височината на колците. После отведнъж, когато Аделаид бе изрекла думите жътва, стърнище и бе споменала годината на онуй отдавнашно лято, трябваше да фокусирам погледа си – на моето въображение – към сцената, която Аделаид описваше. Тино можеше да си остане облегнат на оградата, но Суплиция имаше едва просивяващи, отрязани късо коси – отпред кичурите ограждаха лицето й в скоби; Малвина беше далеч от момента, когато щеше да потъне в блатото сред свинете, под луната; тя пренасяше тежки чували с жито, първите от жътвата, които една от дъщерите й, права върху колесарката, товареше на гърба й, а той едва се огъваше, после ги трупаше в хамбара като зидар, изграждащ стена от векове за векове. Нунция и Лоренца още не образуваха тази тъпа двойка с биволски очи и в разединените им движения имаше нещо непредвидимо, все още биха могли в тези затънтени земи да се надяват някой мъж да се задоволи с тях. Накрая Аделаид, която е още дете – на не повече от дванайсет години, – в този именно момент, когато забелязва отвъд двора невидимия за бъхтещите се жени Тино, единият крак върху най-ниската тел, с ръка на върха на колеца, загледан в стърнищата, оставя насечени дърва под навеса, на мястото, където чак много години по-късно Суплиция щеше да успее да отгледа корен риган. Има още

Ектор Бианчоти представя – видео

Ектор Бианчоти – за „Без милост от небето“, интервю – Монреал ‘1986

Venant de publier „Sans la miséricorde du Christ“, Hector Bianciotti explique pourquoi il s’est mis à écrire en français et parle de son quartier du canal Saint-Martin, de l’immigration, de la culture française fermée, de l’intégration par le palais et les saveurs. Il se dit „pessimiste mais réconcilié avec la vie et prêt au bonheur“. „S’il y a une seule chose qui a du sens, alors tout a un sens“. Interviewé par Reine Malo à „Bon dimanche“, à Montréal en 1986.

връзка – 1   https://windandfog.wordpress.com/2009/03/09/sans-la-misericorde-du-christ-1985/

връзка – 2   https://windandfog.wordpress.com/2009/03/11/%d0%b8%d0%b7-sans-la-misericorde-du-christ-1/

Biblical Art

      На адрес: http://www.biblical-art.com/

      Невероятен сайт откъм ресурси, история, галерии, информация, с възможност за търсене на художници, търсачка по дума или фраза от библейски текстове с препратка към галерия с търсените изображения. Листа с най-често изобразяваните текстове и персонажи – Битие, Изход, Левит, Числа, Второзаконие,  Книга Рут, Царства…, Песен на Песните… http://www.biblical-art.com/biblicalsubject1.asp