Archive | март 2009

„Книжките с комикси“ от детството ми.

    „Книжки“, защото и двете са по над 3 кг. „Комикси“, защото авторите им са световно известните художници-карикатуристи – Херлуф Бидструп(1912-1988) и Jean Effel (1908 – 1982), творили и добили популярност, непосредствено след Втората Световна Война, в годините на „Студената война“.

 

 

 

 

 

Има още

„ALL TALKING! ALL SINGING! ALL DANCING!“

Разхождайки се насам-натам (вече не помня откъде точно започнах, дали от Eartha Kitt или Marilyn Monroe, Liza Minnelli или Barbra Streisand… просто търсех – singing actors/actresses (Гуглата те затрупва с Боливудски предложения) – и хоп!, про-падам в чудесен блог. За киното, история на говорящото кино, изобщо за кинематографа. Изобилие от ресурси, постери, архивни видеа… БРАВО! на „ALL TALKING! ALL SINGING! ALL DANCING!“ – http://talkieking.blogspot.com/2009/02/first-talkie.html

The Mysterious Lady (1928)

“No man knew what she really was. And no man could resist her exotic beauty. A famous Russian spy, moving through the lives of men, in a maze of intrigue, passion and love. “

И още много, много, много…! 🙂

Списъкът на Джоузеф Хелър

Джоузеф Хелър – „Портрет на твореца като стар“
Превод: Веселин Лапчев, 1992
ИК „ЕМАС“ и ИК „ГЛОБУС“, 2001

„Що за книга е този „Портрет“, завършен в късната есен на 1999 г., в последните земни дни на Джоузеф Хелър. Не е холивудска история, не е класически роман, не е само размисъл за съдбата на писателя, застрашен от изкушенията на славата, от неизбежните провали, от алкохола, жените и примамливата илюзия да си любимец на публиката, но и да останеш верен на себе си…Тогава – какво е? Може би – изповедта на твореца пред Бога.“

Из „Портрет на твореца като стар“ от Джоузеф Хелър.

Романът клати крака от ръба на автобиографията. Разказвачът се казва Юджийн Пота, под пижамата е Хелър, и следва пасаж, в който Пота изнася хонорувана лекция пред студенти в университета в Южна Каролина на тема – Литература на отчаянието.

„Тази идея ми хрумна, след като в последно време прочетох няколко книги и рецензии за книги, най-вече новоизлезлите биографии на трима изключително известни писатели – Ф. Скот Фитцджералд, Чарлс Дикенс и Хенри Джеймс.
Позволете ми да изброя набързо имената на още неколцина добре известни писатели, които обикновено свързваме с понятието отчаяние, ако не изцяло, то поне в определени периоди от живота им и творческата им кариера.
За Дикенс бях чел в предишни публикации, знаех за Фитцджералд и прекаленото му пиене. Едгар Алън По, алкохолик, страдащ от тежко умствено увреждане.
Натаниъл Хоторн и Хърман Мелвил също имат остра нужда от пари и кариерите им се провалят, в резултат на което изпадат в депресия.
Известно е, че на млади години Джоузеф Конрад поне веднъж е правил опит за самоубийство.

[…] Джек Лондон, този добре продаван автор, цял живот е тежък алкохолик, дори пише роман за своя порок.
В днешна Америка също не липсват писатели-алкохолици. Юджийн О’Нийл, Едмънд Уилсън, Синклер Луис, нашият пръв Нобелов лауреат по литература, къркащ толкова яко, че Х. Л. Менкен, който също не е въздържател, не може да понася неговата компания. Уилям Фокнър, също известен със своите запои, умрял от раните си, след като пиян пада от кон. Теодор Драйзър – още един писател, впечатлил Менкен със сериозното си пиене.
Сега да видим как стоят нещата в добрата стара Англия. Ивлин Уо – направо отявлен алкохолик, прочут с раздразнителния си нрав и хулиганско поведение. Кингсли Еймис – пияч на твърд алкохол, пада по стълбите, явно след здраво поркане, и умира на място.
[…] Малкълм Лоури, който е не само хроничен алкохолик, но и още един вероятен самоубиец. Животът му приключва след злоупотреба с лекарства, смятана от мнозина за умишлена. Между другото, същото подозрение важи и за Джек Лондон.
Що се отнася до англичаните, вероятно има още цял полк самоубийци и алкохолици…
[…] В момента се сещам за Греъм Грийн, после, разбира се за Дилън Томас, който след тежък и продължителен запой в Ню Йорк просто пада и умира, ненавършил още четиридесетте. Има още

Из „Sans la miséricorde du Christ“ – 1

Аделаид разказва…

(Из „Без милост от небето“ – Ектор Бианчоти)

[…] – Присъствах преди няколко години, през 1976 или 1977-а, на погребението на Мария Калас. През септември беше, към средата на септември, в това съм сигурна.
Аделаид дебнеше реакцията на господин Тьонан: знаеше ли певицата, името й говореше ли му нещо?
– Аха, сещам се. Не съм сведущ по пеенето, но…
– Нито пък аз…
– Представете си, жена ми много обича канарчета. Знаете ли, дори два пъти в живота си е чувала славея.
– Правилно казвате „славея“, сякаш той е единствен…
– Е, добре, жена ми казваше, че Трела, канарчето с ливрея в жълто и почти оранжевокафяво, което й подарих в деня, когато за втори път спечели стоте метра в Мьодон, трябва да е чувало славея… То изпълняваше рулади, трели и според скъпата ми жена, която разбира от тези работи, много широки вокализи. Дори не смея да ви кажа какво се опитваше да ме накара да повярвам… впрочем и досега не знам какво означава това, но трябва да е много трудно… Запомних думите. Тя ми казваше, че ако се заслушаш, когато Трела е сигурна, че й обръщаш внимание, тя правела дори аподжатури… Никога не съм виждал по-неподвижна жена от моята, когато слушаше Трела да пее: същинска статуя. Един ден тя престана да пее, кълвеше перата на крилете си и малко след това я намерохме мъртва, с глава под крилцето. Но за ли ви разказвам всичко това? Ах, да: жена ми я заувива в лъскава хартия и когато свърши, престана да подсмърча и рече с голямо достойнство: „Изгубих моята Калас.“ И оттогава не миличката Трела е мъртва, ами „нейната Калас“. Прекъснах ви, прощавайте, това е недостатъкът на хора, които вече няма на кого да говорят вкъщи. Винаги изпадам в предъвкани теми и никой не ме слуша. Разхождам се, вземам влака, говоря си сам. […] Има още

Дивната Азам Али от „VAS“

Иранската певица Азам Али от проекта „VAS“, родом от Техеран и отраснала в Индия, е изучавала традиционно българско фолклорно пеене при българската народна певица Цветанка Варимезова, която от години живее и преподава в Щатите.

Проектът – „Vas“, Азам Али (вокал) и Грег Елис (перкусии) имат четири уникални албума („Sunyata“, „Offerings“, „In The Garden Of Souls“ и „Feast Of Silence“). Азам пее най-често на родния си език фарси, но понякога и на урду. Част от текстовете й на фарси и урду са взети от поемите на мистиците Руми и Хафез.

Настоящият проект на Азам Али – „Niyaz“, също е много добър, но е с доста по-различна концепция.         Соловите проекти на Азам Али – „Portals Of Grace“ – 2002 г. и „Elysium for the Brave“ – 2006 г. – са едни от най-добрите съвременни и модерни адаптации и интерпретации на средновековна музика. С „Portals Of Grace“ Азам Али дава израз на страстта и любовта към музиката и поезията на Средновековието.

(„Lasse Pour Quoi“ от самостоятелния й албум „Portals of Grace“)

Уникален е погледа към средновековната чувствителност и изразност през преспективата на тази иранска певица, отраснала в Индия и реализирала се в Америка. И този албум отразява тъкмо този неин уникален, еклектичен и оригинален поглед към средновековната музика, без да претендира за автентично пресъздадена реконструкция. В него има от всичко по малко – от канцоните на провансалските поетеси – трубатриси, през испанските Cantigas de Santa Maria, галисийско-португалските Cantigas de Amigo на трубадура Martin Codax, латинските мистични химни на Хилдегард фон Бинген и Пиер Абелар, до мелкитските ливански арабо-византийски песнопения, юдео-сефарадските песни и бретонските и шведски традиционни мелодии, изпълнени с множество средновековни европейски и традиционни ориенталски инструменти, вплетени в много фин електронен бекграунд, над който доминира мистичния персийски глас на Азам.
Един наистина прекрасен албум!

По материали от: www.modvsvivendi.org

Song: „Izgrejala“ Artist: Vas Album: Feast of Silence Year: 2004 A traditional song from Bulgaria arranged by Azam Ali and Greg Ellis of Vas.