Archive | април 2009

Юсуф Идрис – ГРЯХ

Пазачът в едно голямо частно имение Абдел Муталиб излиза на брега, след като се е изкъпал в оросителния канал, и забелязва край моста някакъв бял предмет. „Забеляза го и, разбира се, се зарадва. Такива са хората: видят нещо да се търкаля на пътя и вече се радват – късметът им излязъл!“ Но неизвестният предмет, който се белее на брега, е трупът на новородено бебе с явни следи от насилствена смърт.


Така започва Голямата-малка книжка „ГРЯХ“ на египетския писател Юсуф Идрис, издадена на български (превод на Венцел Райчев от руски език) през далечната 1967 година, Изд. “Народна култура”, цената е 0,36 лв. След „ГРЯХ“, благодарение на проф. дфн Цветан Теофанов, през 1987 г. на български са преведени още две произведения на майстора на късия разказ – “Човекът-винтче и птиците по дъното” и “Най-евтините нощи”.

Юсуф Идрис (1927-1991) е  световно признат автор, един от най-добрите майстори на късия разказ в съвременната египетска литература. През 1952 година Идрис получава магистърска степен по медицина в Каирския университет. През 1954 г. публикуват първия му сборник с разкази “Най-евтините нощи”. Идрис работи като лекар и психиатър в продължение на десет години, но се отказва от медицинската си практика в средата на 1960 г. за да се съсредоточи върху литературна кариера. През 1967 г. на Юсуф Идрис е присъдена наградата „Naguib Mahfouz“, за принос към египетската литература и променящите се ценности на египетското общество през ХХ век. Критиците отбелязват, че той е един от малкото арабски автори, които реалистично обръщат внимание в творчеството си на въпроси като бедността, отричането на гражданските свободи в репресивните общества, развитието на религиозния фанатизъм, и опустошителната бедност и безнадеждност в градските райони, сексуалните и културни навици, хомосексуалността, сексуалната импотентност, насилието, както и опасностите на религиозния фундаментализъм. Идрис използва разговорния език в своя диалог и някои критици не пропускат присмехулно да отбележат, че е мързелив и лош. Годините работа като  белетрист,  драматург, сценарист, редактор,  и есеист, неколкократните номинации за Нобелова награда за литература, опровергават критиците.

Но, сега за „Грях“, издадена през 1959 г. Горчивата повест „Грях“, не е лишена от  гневна авторова ирония дори в това, че „трагичната вина“ на бедната ратайкиня Азиза (задушила новороденото си…), се изразява в обстоятелството, че тя е взела от чуждата нива няколко полуизгнили картофа за болния си мъж. Оттам започва всичко… Азиза е хваната на „местопрестъплението“ от сина на управителя, и изнасилена. И заминава наемничка в далечно село за памукобера. Да се скрие, да не научи болният й мъж, да заработи за прехраната на семейството. Има още