Archive | юни 2009

Petros eni – Петър е тук

През 1900 г. при разкопки във Ватикана е открит строителен камък, датиращ от 180-200 г., с надпис на гръцки: „Petros eni“ – „Петър е тук“.

Базиликата „Свети Петър“ в Рим – виртуална разходка.

Свети Петър, Ватикана ( Caput Mundi )

„От пет века в най-малката държава се намира най-величествената базилика в света.
„Това е единствената сграда, в която ми се е приисквало да падна на колене, да вдигна ръце към небето и да извикам: „Отведи ме у дома, Боже!“ – описва Бил Брайсън лаконично, но краснорчиво ефекта от невероятните мащаби на базиликата „Свети Петър“ във Ватикана. С нейните 222 м дължина, 110 м ширина и 113 м височина тя може да събере около седем пъти „Нотр Дам“ в Париж и около 19 пъти софийския „Св. Александър Невски“.
Според установено от Ватикана правило „Свети Петър“ трябва завинаги да остане най-голямата църква в света. Не че е лесно този закон да бъде престъпен. Построена преди 500 години, тя запази титлата си до 1990 г., когато на папа Йоан Павел II му се наложи да освети високата 158 м базилика „Божията майка на мира“ [Our Lady in Peace] в Ямусукрo [Yamoussоukro], столицата на Кот д’Ивоар.
За „Свети Петър“ останаха трогателните следи от примитивната практика на папската курия да отбелязва на мраморния й под дължината на всяка голяма нова църква. Мраморната настилка е осеяна с медни плочки, които отбелязват докъде би стигнала сградата, ако олтарът й съвпадаше с този на базиликата. Има още

Advertisements

„Няма друг бог освен Бог“ от Реза Аслан

Интервюто с Реза Аслан от 10 май 2007 г., и книгата му „Няма друг бог освен Бог“. видео ТУК

„Мохамед под слънцето на Калифорния“ – Една статия на Стоян Гяуров за книгата „Няма друг бог освен Бог“ от Реза Аслан.

Религията е нещо различно от вярата, казва Реза Аслан, тя е разказаната история на вярата. Религията е и още нещо – тя е борба за верния разказ. В исляма тази борба продължава и до днес, а нейното ожесточение и медийното й eкспониране въвличат целия свят в спора за същността на тази религия. Книгата „Няма друг бог освен Аллах“ на младия американски историк от ирански произход, който преподава в Калифорнийския университет в Санта Барбара, е нещо повече от критичен разказ за възникването и развитието на исляма, „тази така често недоразбрана вяра“; тя е преди всичко пледоария за необходимостта от реформи.

През 610 г. в арабския град Мека един търговец със склонност към самовглъбяване получава религиозно просветление и разбира, че е божият пратеник. Мохамед прекарва няколко години в дълбоки терзания относно истинността на своята мисия, но когато добива достатъчно самочувствие и започва да проповядва, градските управници – от клана, който от векове експлоатира вярата на бедуините, центрирана около светилището Кааба, и търговските възможности, разкриващи се от пос­тоянния приток на хора в града – са ужасени. След което решават да го убият, но Мохамед избягва в Медина, един оазис, населен предимно от юдаизирани араби. Именно там неговото първоначално социално-реформистко движение прераства в религия, а той намира формулата на новата вяра – „няма друг бог освен Аллах и Мохамед е неговият пророк“. С тази вяра няколко години по-късно Мохамед начело на своята армия се завръща триумфално в родния си град, отива в светилището Кааба и изхвърля оттам всички изображения на божества, като оставя само едно – онова на Христос.

Монотеистичната заостреност поставя исляма в редицата на християнството и юдаизма, от които той се отличава обаче по забележителната широта на възгледите си. Мохамед учи, че ислямът, както и другите две монотеистични религии, водят началото си от израилския праотец Авраам, че и трите са религии на книгата, а техните привърженици образуват едно верско племе. Коранът напомня на много места, че посланието му е просто „потвърждение на съществуващото преди (откровение)“. Тората, евангелията и Коранът разказват според Мохамед една и съща история, историята за отношението на човека към Бога, в течение на която мисионерското съзнание се предава като щафета на следващия пророк – от Адам през Мойсей и Христос до него самия, който е последният в тази верига.

Мюсюлманите вярват, разбира се, че Коранът съдържа окончателното откровение на Бога, а Мохамед е „печатът на пророците“. Коранът не обявява обаче другите свети писания за нищожни, а претендира просто, че е техният завършек. Можем да се съгласим с Реза Аслан, че това е забележително постижение в полето на монотеизма. Впрочем идеята, че всички текстове на откровението произлизат от една-единствена тайна книга в небето, има един още по-дълбок пласт. Това е мисълта на Мохамед за духовното родство между евреи, християни и мюсюлмани, които се молят на един и същ бог, четат от една и съща свещена книга и имат еднакви морални ценности. Всяка от тези групи съставлява отделна верска общност, ума, но заедно те образуват една голяма ума. Това е една необикновена идея, която Аслан синтезира в така сполучливото определение монотеистичен плурализъм.

Мохамед практикува онова, което проповядва. Той определя Ерусалим за посока на молитвите на мюсюлманите (по-късно обърната към Мека), възприема много от еврейските предписания за храна и чистота и призовава последователите си да се женят за еврейки; сред неговите десетина жени е имало една еврейка и една християнка. Унизителното положение на жената в мюсюлманското общество е общо място в критиката на исляма, но според тълкуването на Аслан това положение, означаващо по-скоро завръщане към предислямска Арабия, където един мъж струва сто камили, а жената петдесет, е резултат от опорочаването, а не от утвърждаването на идеалите на пророка. Самият Мохамед стига до благосъстояние благодарение на една изключителна жена – първата му съпруга Хадиджа, една богата, доста по-възрастна от него вдовица, която особено в началния период на божието му призвание е негова не само материална, но преди всичко духовна опора. Със или без нейното влияние Мохамед променя старите брачни и наследствени норми, така че жените в Арабия за пръв път получават правото да наследяват собствеността на мъжа си и да разполагат със зестрата си. Тези реформи обаче намират противоречиво отражение както в Корана, така и в живота, като и на двете места новият постулат за равенството на двата пола пред Бога се сблъсква с традицията, поставяща мъжа над жената. Изходът от този сблъсък е известен. Има още

Лиса Мари Пресли: „Той знаеше“

„Преди години аз и Майкъл проведохме дълбок разговор за живота като цяло. Не мога да си спомня конкретната тема, но най-вероятно той ме беше питал за условията, около които баща ми е починал. В един момент той млъкна, погледна ме внезапно и започна да говори убедено: „Страхувам се, че ще свърша като него, точно по този начин“. Аз веднага се опитах да го разсея от идеята, а той само сви рамене и кимна, сякаш за да ме предупреди, че е сигурен в съдбата си“.

На 26.06.2009 г. Лиса Мари Пресли, дъщеря на Елвис Пресли и бивша съпруга на Майкъл Джексън, публикува в личния си блог –  „He Knew.“

Brad Mehldau Trio Live (2008)

Brad Mehldau (р. 1970 г.) е виртуозен пиано джазист и композитор на филмова музика.

От самостоятелните му албуми горещо препоръчвам Elegiac Cycle (1999) и Largo (2002).

Страхотният проект на Brad Mehldau (piano), Larry Grenadier (double bass), Jeff Ballard (drums) – Brad Mehldau Trio Live (2008) може да чуете на официалния сайт .