Petros eni – Петър е тук

През 1900 г. при разкопки във Ватикана е открит строителен камък, датиращ от 180-200 г., с надпис на гръцки: „Petros eni“ – „Петър е тук“.

Базиликата „Свети Петър“ в Рим – виртуална разходка.

Свети Петър, Ватикана ( Caput Mundi )

„От пет века в най-малката държава се намира най-величествената базилика в света.
„Това е единствената сграда, в която ми се е приисквало да падна на колене, да вдигна ръце към небето и да извикам: „Отведи ме у дома, Боже!“ – описва Бил Брайсън лаконично, но краснорчиво ефекта от невероятните мащаби на базиликата „Свети Петър“ във Ватикана. С нейните 222 м дължина, 110 м ширина и 113 м височина тя може да събере около седем пъти „Нотр Дам“ в Париж и около 19 пъти софийския „Св. Александър Невски“.
Според установено от Ватикана правило „Свети Петър“ трябва завинаги да остане най-голямата църква в света. Не че е лесно този закон да бъде престъпен. Построена преди 500 години, тя запази титлата си до 1990 г., когато на папа Йоан Павел II му се наложи да освети високата 158 м базилика „Божията майка на мира“ [Our Lady in Peace] в Ямусукрo [Yamoussоukro], столицата на Кот д’Ивоар.
За „Свети Петър“ останаха трогателните следи от примитивната практика на папската курия да отбелязва на мраморния й под дължината на всяка голяма нова църква. Мраморната настилка е осеяна с медни плочки, които отбелязват докъде би стигнала сградата, ако олтарът й съвпадаше с този на базиликата.
Най-старата църква – на Божи гроб в Ерусалим, e някъде в началото. След стотния метър започват да се изреждат мегапроектите на християнството: истанбулската „Света София“, катедралите в Мексико сити и Ла Плата в Аржентина, Толедо, Милано, Флоренция и двайсетина други. Последната, най-дългата след „Свети Петър“, е „Сейнт Пол“ в Лондон.
Базиликата на Ватикана е един от непорочните примери за това, че размерът има значение. За 541 милиона католици в Северна и Южна Америка, 282 милиона в Европа, 143 милиона в Африка и 113 милиона в Азия – общо 1,1 милиарда души, тя е Caput Mundi, столицата на света.
„Свети Петър“ е и като Библията – дори да не е вярващ, човек трябва да я опознае поне като произведение на изкуството.

От прашните гробове в криптата до гмуркащите се в светлина гълъби под купола – тя е израз на човешкия стремеж към съвършенство.
Първата църква на това място е построена около гроба на Свети Петър от император Константин през IV в. Но представите на католическата църква за монументалност нарастват през вековете (вероятно последствие и от непрестанното съперничество с монархиите) и през XVI в. на най-големите архитекти на Италия е поръчано да построят нова базилика, която да е достойна за папата.
Те превеждат „достойна“ като „голяма“ и за около век създават в най-малката държава най-мащабната църква в света за времето си.
Нейният първи крайъгълен камък е сложен преди 500 години, на 18 април 1506 г., от папа Юлий II.
Най-голямото изпитание пред архитектите Донато Браманте и наследника му Карло Мадерно е да създадат такива пропорции, че чудовищните размери на църквата да не въздействат смазващо.
Но интериорът завинаги остава в клопката на 113-те метра височина. За да изглежда внушително главният олтар, на който може да служи само папата, през XVII в. Бернини го разполага под бронзов балдахин, изработен от 927 тона метал – взети от покрива на Пантеона.
В бароков стил, определян от някои критици като „трескав“, над спираловидните колони са изобразени изкривените от болка лица на раждащи жени. Някои изследователи обясняват присъствието им във Ватикана с това, че докато скулпторът работи върху балдахина, племенницата на папа Урбан VIII ражда.
Гълъбът, който се вижда в кехлибарения прозорец отвъд балдахина, изглежда дребничък, но крилете му са разперени върху пет метра.
Всяка от буквите в тъмносините надписи под тавана, които при слабо късогледство са нечетливи, е по шест метра.
Повечето скулптури са с неестествено големи размери, което обаче не се забелязва в базиликата – там те изглеждат дребни.

Една от жертвите е „Пиета“, дело на 24-годишния Микеланджело. Тя не е създадена специално за „Свети Петър“ и ако не беше така популярна, най-вероятно никой нямаше и да забележи крехката й композиция, засенчвана от монументалния интериор.
Отгоре на всичко от 1972 г. статуята е преградена със стъкло, след като австралийски геолог отнася окото, носа и ръката на Дева Мария, крещейки, че е Исус Христос.
В хармония с големите си размери „Свети Петър“ съхранява следите от най-големите фигури и събития в историята на християнството.
Релефи по стените на купола изобразяват ключовите реликви на базиликата – кърпата, с която Света Вероника избърсва потта от лицето на Исус; парче от истинския кръст; част от копието на римския войник Лонгин, с което пронизва разпънатия Христос, за да докаже, че е умрял.
Обширната крипта съхранява по-земни спомени – от останките на десетки духовни водачи на християнството, включително на папа Йоан Павел II, до тайните на чудовищни престъпления.
Сред най-смайващите е „синодът на мъртвеца“ – зловеща идея на папа Стефан VII, който през 896 г. заповядва предшественикът му Формоза – несбъдналият се архиепископ на България – да бъде ексхумиран и подложен на съд. Към този момент Формоза от седем месеца e погребан в криптата. Тялото му е извадено, облечено в официалните дрехи на понтифик и отнесено в църквата „Сан Джовани ин Латерано“, където действащият папа председателства гротескния съдебен процес.
Това предизвиква такова възмущение в Рим, че няколко месеца по-късно Стефан VII е свален чрез „дворцов преврат“ и удушен в затворническата си килия, преминавайки на свой ред в историята.
Хубавото на „Свети Петър“ е, че освен за историята, в базиликата има достатъчно място за съвремието: твърди се, че в нея могат да се поберат 60 000 души. Внушително число за една сграда на 500 години, дори сравнено с новия първенец в Кот д’Ивоар и неговата „вместимост“ от 300 000 души.

Петър е тук

Историкът Антонио Паолучи описва историята на базиликата „Свети Петър“ по следния начин: „В древен Рим обикновен евреин е обезглавен и погребан край пътя на края на града. Поразителното е, че някой издига мемориал върху неговата могила, а този мемориал с времето прераства в най-голямата църква в света.“
Паолучи е куратор на есенната изложба, с която Ватикана отбеляза петвековния юбилей на „Свети Петър“. Един от най-ценните обекти в нея е намереният при разкопки през 1900 г. строителен камък. На него през 180-200 г. някой е написал на гръцки: „Petros eni“ – „Петър е тук“.
Така се казва и изложбата, която беше окрита на 3 октомври и ще продължи до 8 март 2007 г. Друг забележителен експонат в нея е откритият през 2003 г. саркофаг. Той е изработен в епохата преди император Константин, а над него са намерени останки от човек в молитвена поза.

Текст: Албена Шкодрова“
Източник: ProntoSofia

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s