А-ха, Филип

a short film written and directed by Philippe Andre. Awarded Best Narrative short film at Seattle International Film Festival 2006

a music video written and directed by Philippe Andre for Emilie Simon

Philippe Andre в IMDB

La Habana

„Cigars are for ladies“
by ThoiryK

В момента чета романа на Педро Хуан Гутиерес – „Мръсна хаванска трилогия“ и потърсих фотографии с Националния музей, на крайбрежния булевард „Малекон“, улици, барове, катедрали… и попаднах на испанския Panoramio – зашеметяващ сайт с фотографии от цял свят с възможност за търсене и избор през Google Earth Map.

Jules Pascin от Видин

Юлиус Мордекай Пинкас (Жул Паскин)

Ю. Пинкас е роден на 31.03.1885 г. във Видин, в семейството на богат търговец на зърнени храни. 1892 г. семейството се преселва в Букурещ. През 1895 г. Юлий е изпратен да учи във Виена. В периода 1902 – 1905 г.
Ю. Пинкас живее във Виена, Мюнхен, Берлин. Учи в художественото училище на Мориц Хейман в Мюнхен, посещава Берлинската академия и заедно с това работи като илюстратор на немските списания “Симплицисимус“ и “Югенд“. От 1905 г. се подписва Паскин. В края на декември 1905 г. Паскин заминава за Париж като вече известен автор. Във френската столица се сближава и общува с кръга художници, посещаващи Кафе дю Дом, известни като “домистите“. 1906 г. негови карикатури под псевдонима “Паскин Русчук“ са публикувани в списание “Българан“. 1907 г. Паскин урежда първата си самостоятелна графична изложба в Берлин в галерията на Паул Касирер. През 1908 г. посещава парижките частни академии и излага свои рисунки на Есенния салон. Той е бил една от най-ярките фигури в космополитния артистичен кръг на Монпарнас.
Участва в изложбата Берлински сецесион през 1911 и Ню Йорк, в Салона на независиите в Париж. По време на Първата световна война пътува из Америка и Куба. Заедно с Макс Вебер прави изложба в Мунтрос Галери, Ню Йорк през 1917 г. На 30.09.1920 г. получава американско поданство и се връща в Париж. 1921 – 1922 г. пътува до Алжир и Тунис и участва за първи път в Салон дьо Л”Арене и отново излага в галерията на Берт Вейл. 1923 г. отново показва своя самостоятелна изложба в Америка в Джозеф Брумър Галери, Ню Йорк. През 1924 г. Паскин отново пътува до Алжир и Тунис, усвоява техниката на офорта, участва в колективна изложба в Ню Йорк и устройва самостоятелна изложба в галерия Пиер – Париж. 1925 г. пътува из Италия и представя самостоятелна изложба в Дюселдорф. През 1927 г. участва в колективна изложба в Американ Арт Галери, Ню Йорк. Показва поредната си самостоятелна изложба в Париж. За да не загуби американското си поданство се установява в САЩ и до 1928 г. живее в САЩ. През юни 1928 г. се връща в Париж и отново участва в колективна изложба в Ню Йорк. 1929 г. пътува в Испания, Португалия, Марсилия и отново излага в Париж – в галерията Бернем-Жьон.
Паскин е бил един от най-големите бохеми на своето време, приятел на Амедео Модиляни, Ърнест Хемингуей, Пикасо и Жорж Папазов. През 1930 г. открива две самостоятелни изложби – в Ню Йорк и в Париж. В деня на откриването на изложбата му в Париж – 2.06.1930 г. Паскин се самоубива в ателието си. Всички търговци затварят галериите си в траур, като знак за почитта към художника.
Творби на Жул Паскин са показвани в България през 1935 г. заедно с творби на Иван Ангелов, Гошка Дацов, Юрдан Кювлиев, Иван Милев, Никола Петров. 1975 г. е организирана голяма ретроспективна изложба в София, Пловдив и Видин, 1991 г. в изложбата “ Художници евреи в България”.
Творби на Жул Паскин притежават : Националният музей за модерни изкуства в Париж, Националната библиотека в Париж, Музеят за живопис и скулптура в Гренобъл, Музеят за изящни изкуства в Лил, Общинският музей в Камбре, НХГ – София.

Бивалици, АВТОРЕ, не/Бивалици

София.  Писателката Вера Мутафчиева е починала днес в правителствена болница, съобщиха за Агенция „Фокус” от пресцентъра на БАН. Вера Мутафчиева е родена на 28 март 1929 годинa.

в. СЕГА – „Българското нещастие е в леснотията. Без зор прокопсия няма“ – едно от последните интервюта на Академик Вера Мутафчиева.

Любим мой Авторе, поклон, и светла да е паметта ти!

Пол Делво – Great memories

„Shining pain“, любимото ми парче от албума „Soel“ на джазистите „St. Germain“, ми се струва подходящо заглавие за категория, която отдавна мисля да създам в блога. Категория за визуални изкуства, фотография, прочие… – shining pain art.

За начало – Пол Делво (Paul Delvaux) – (1897 – 1994). Белгийски художник сюрреалист. Творбите му ме покориха с тишината и виртуозното шумолене, музиката на тревогата, копнежа по абсурда в изображенията.