Archive | юли 2009

Нада и Челентано – „Синът на болката“

Началото. Nada Malanima, добила известност като Нада, изригва на 16 г., фестивалът е Сан Ремо 1969 г., песента – „Ma che freddo fa“ („It is so cold“). През 1971 г. Нада печели Сан Ремо с песента „il coure e un zingaro“.

2000 г. – „Il Figlio Del Dolore“ (Синът на болката) – Adriano Celentano, Nada Malanima и българското фолклорно изпълнение върху „Брала мома ружа цвете“. Уникално!!!
Текстът на песента е трагичен – за изнасилването на една жена, чиято омраза към насилниците изчезва в деня на раждането на сина й – „Синът на болката“, който се ражда от омразата… Клипът на Daniel De Simone е забранен за излъчване в Италия. Във Великобритания е цензуриран. Пълната версия се разпространява апокрифно, с английски превод и предупреждение:
„this an english legended version of this wonderful song. Written by Adriano Celentano/Mauro Spina and sung by Celentano and Nada Malanima, talks in a deep way about a very tabu theme: the rape of women to achieve a single purpose of eliminate several „races“ and create another ones, the aberration called „racial cleaning“ ordered by dictator Slovodan Milosevic. The servian army received the order to execute the brutality.
English legend; Daniel De Simone.“

Who The Fuck Is Janis?

Преди отдавна излезе готината песничка на SMOKIE – „Who The Fuck Is Alice“. Не знам какво стана със Смоки и коя, по дяволите, беше Алис, но много се радвам за Джанис! Не ме разбирайте погрешно, нямам предвид Джанис Джоплин, която, просто, е друга бира.

Janis Siegel

Janis Siegel

Иде реч за Джанис Сийгъл. Една от The Manhattan Transfer, вокалът, който не се вкостени, продължи да се развива и, засега, го докарва до 9 Grammy и 17 номинации (първото й грами (1980) е за аранжимента на Birdland).
Родена в Бруклин, Ню Йорк на 23.07.1952 г., на 12 години Джанис и приятелки създават вокалното поп-трио „The Young Generation“. Реализират няколко записа и синглите „The Hideaway“ и „It’s Not Gonna Take Too Long“ ги изстрелват. Увлечения – Арита Франклин, Бийтълс, Барбра Стрейзънд, Бродуей (изобщо) и Джон Колтрейн.
В края на 60-те Джанис Сийгъл учи за медицинска сестра (да припомня – Виетнам), но среща Тим Хаузър, тогава шофьор на такси и член на разпаднала се вокална формация. Негов приятел перкусионист го кани една вечер на парти в клуба, където свири, да си пусне гласа. Там е и Джанис. Това е първата среща на Сийгъл с Хаузър, и първа в лето(ното)писа на The Manhattan Transfer. Освен албумите с The Manhattan, Джанис издава 14 солови албума и сингли, саундтраците не споменавам.
Официален сайт на Джанис Сийгъл. Това не е просто сайт. Егати, това е наслада!

Има ли още нужда да се пишат романи?

Избрах „Диалог между двама писатели в криза“, текст из „ЕСЕТА – Итало Калвино“, появил се след фойерверките от филмите на Федерико Фелини – „La strada“ (1954), “Нощите на Кабирия” (1956), “Сладък живот” (1960), и преди “Затъмнението” (1962 г.), „Фотоувеличение“ (1966) (по разказа „Лигите на дявола“ на Хулио Кортасар) и “Забриски пойнт” (озвучен от прохождащите Пинк Флойд), филми на Микеланджело Антониони.

Диалог между двама писатели в криза

Итало Калвино

Из доклад, прочетен през март и април 1961 г. в различни градове на Швейцария, Швеция, Норвегия и Дания.

Преди няколко дни се срещнах с един колега писател. Рече ми:
– Изпаднал съм в криза.
– А, и ти ли? – отвърнах му. – Радвам се.
Виждаме се рядко с този приятел, има-няма един път в годината, но си пишем от време на време. И винаги – когато разговаряме и когато си пишем – все сме на различни мнения. Той твърди, че литературата в нашия век е напълно побъркана, че е интелигентска, суха и изопачена в основата си от преднамерена полемичност; трябва – казва – да се върнем към сантименталността и близостта на великите писатели от деветнайсети век до живота. Аз му възразявам, че съвременният живот трябва да се изобразява в неговата грубост, бесен ритъм, механичност и нехуманност. Само така ще открием истинските корени на днешния човек.
В дискусиите си и двамата заставаме на крайни позиции: аз се настървявам, хем да го ядосам, хем защото вярвам донякъде в това, което казвам, а той се ядосва още повече преди всичко защото вярва в онова, което казва, но също и за да ме поразсърди.
Та казвах, че когато се срещнахме преди няколко дни, той ми рече: „Изпаднал съм в криза“, а аз му отвърнах: „А, добре, значи и ти!“, и то не защото съм толкова жесток, че да се радвам на чуждото страдание, а защото за писателя състоянието на криза – когато отношението със света, върху което той е изградил творчеството си, се окаже неподходящо и е нужно да се открие друго отношение, друг начин за преоценка на хората, на реалността, на логиката в човешките съдби – е единственото състояние, което носи плодове, позволява ти да се докоснеш до нещо истинско, дава ти възможност да напишеш тъкмо онова, от което хората имат нужда, макар те да не съзнават, че именно то им е нужно.
– Когато пишем, ние насилваме живота чрез морализъм или свръхинтелектуалност, което е едно и също – казваше моят приятел. – Всички, включително и аз, принуждаваме нашите герои да се държат абсурдно.
Това звучеше странно в устата на моя събеседник, който обратно, е известен с изключително опростен стил, със скромни, делнични и естествени чувства, вложени в образите на героите.
– Абсурдно казваш. Аз пък мисля, че точно това трябваше да правим – отговарям му. – Да представяме живота на нашето време, ще рече да доведем до крайност онова, което е скрито в него, да напипаме всичките му драматични възли, пък ако ще да стигнем и до трагедията. Има още

The Manhattan & Ella


Първите ми пиано-интерпретации бяха върху Hello DollyLouis Armstrong & Barbra Streisand и Birdland на Weather Report & The Manhattan Transfer. На 11 ми бе писнало от школи и солфежи, Хайдн, Черни и Бертини, от DAS MEISTER BUCH. И вече знаех, че с джаза няма да се пуснем.
Много, много, много обичам The Manhattan Transfer!
Официалният сайт на The Manhattan Transfer е ТУК

Заеми срещу душата на клиента


В последния си брой в. ПОЛИТИКА съобщава за хитроуни практики за справяне с кризата в Латвия, позовавайки се на Франс прес.
Статията „Душу за деньги!“ в. „Вести Сегодня“ от 29 април 2009
Още по темата: „Бездушный залог“ от 08.07.2009 в. „Вести Сегодня“

„Латвийска компания, която отпуска заеми срещу душата на клиента като гаранция, скандализира църквите в тази тежко засегната от рецесия балтийска държава, съобщава Франс прес.
Фирмата „Кантора“ със седалище в Рига предлага заеми от 50 до 500 лата (70 до 700 евро) на всички желаещи, независимо от възрастта им, материалното им състояние или предишни дългове.
Парите се отпускат за 90 дни с годишна лихва 365%.
Има само едно условие – заемополучателят трябва да ни обещае душата си, съобщава в пряк текст компанията в сайта си.
Ако клиентът не успее да изплати кредита, тя става собственост на „Кантора“.
„Даваме назаем реални пари и ако душата е важна за заемодателя, със сигурност ще си ги получим обратно. Всичко е почтено“, увери пожелал анонимност представител на фирмата, цитиран от рускоезичния латвийски в. „Вести сегодня“.
Франс прес не е могла да получи коментар от „Кантора“, нито информация колко такива заеми са отпуснати досега.
Приемаме този случай много сериозно, заяви ръководителят на латвийската католическа църква кардинал Янис Пуяц.
Той и колегите му от лутеранската и православната църква официално са поискали вътрешното министерство да започне разследване по случая.
Те се опасяват, че зад тази процедура стоят „сатанисти, а не просто цинични кредитори“.
Според Пуяц подобни компании могат да унищожат хората морално и материално.
Латвия е тежко пострадала от кризата. Има опасност тази година икономиката на страната да се свие с над 18%.“