“Красивата драка” Еманюел Беар

Едно вдъхновяващо интервю:

Еманюел Беар – любимата на вятъра
Актриса на инстинкта съм, признава френската филмова дива

От Андроника Мартонова, Париж – София
14 юли 2001

“Тя беше на същото мнение / с този, когото преследваше. / И тъй като плътно го следваше, / без капка съмнение, / тя изглеждаше тъй сякаш с вятъра беше се любила. / Тъй сякаш изглеждаше.”
Стихът великолепно подхожда на Еманюел Беар. И нищо чудно, защото той е част от песен на баща й – известният френски певец Ги Беар. Наричат актрисата дивата на френското кино. Заради женственото излъчване – примамливо, топло и същевременно неземно. Неуловимият й начин на превъплъщение в крайно различни роли привлича стойностни режисьори като Едуард Молинаро (“Нежно за любовта”, 1985), Жак Ривет (“Красивата драка”, 1991), Андре Тешине (“Не целувам”, 1991), Клод Соте (“Сърце през зимата”, 1992; “Нели и г-н Арно”, 1995), Клод Шаброл (“Адът”, 1994), Режис Верние (“Френска жена”, 1995), Браян де Палма (“Невъзможна мисия”, 1996).
Името на Еманюел Беар (родена на 14 август 1965 в Сен Тропе) дълго време се свързваше и с това на актьора Даниел Отьой, с когото имат две дъщери. Сега Беар има и малък син от втория си съпруг. Въпреки семейните задължения актрисата продължава активно да играе. Последните филми с нейно участие са “Преоткритото време” (1999, на Раул Руиз) и “Сантименталностите на съдбата” (2000, на Оливие Асаяс). В момента снима “Осем жени” на Франсоа Озон в компанията на Фани Ардан, Даниел Дарио, Катрин Деньов, Изабел Юпер.
Специално за “КапитЕл” със съдействието на UNIFRANCE (национална структура за световно разпространение на френско кино) Еманюел Беар разказа редове от своите дневници.

Пророчески сенки в профила

Актриса на инстинкта съм. При мен физическото усещане е по-силно от интелектуалното. Поддавам се на резки емоционални амплитуди. Ако партньорът ми не е изобретателен и постоянно не ме изненадва, не ми е интересно. Трябва ми провокация, за да отреагирам. За да се усмихна или засмея, преди това имам нужда да викам и плача.
Така е и в реалния живот. Не мога да планирам, нито да подреждам нещата от живота. Често греша, защото ми липсва рационалното.
Имам особена вътрешна норма – ако не чувствам, че се намирам на точното място в точното време, нищо не се получава.

Баба ми мечтаеше да е актриса. Но в гръцкия квартал, защото тя е гъркиня, израснала в Турция, това се възприемало като занимание близо до проституцията. Майка ми беше много хубава, манекенка. Снимала е три филма, единият е на Годар. След което хлопна вратата на киното. Аз я отворих, и то с любов. Или както баща ми на времето пророкува: “Ти ще станеш актриса, защото си много влюбчива!”

Диаболичен танц между две срещи

Дебютът ми е при режисьора Жан Пуртале. Подготвяйки филма си “Утре, хлапета”, той се сетил за лицето на майка ми, която познавал. И си казал, че такъв тип момиченце му трябва. Но от срещата им минали 15 години, така че Пуртале се отказал да я дири. Един ден случайно попадна в село Бавалон. Бях на 11 години и летувах там с майка ми. Пуртале веднага ме избра за детската роля, без да знае чия дъщеря съм. Влюбих се в актьора – Нийлс Арестръп, а имах гадже. Чудех се кого да избера. По време на снимките с част от екипа катастрофирахме. Колата се обърна по време на буря и едва на умрях. Един голям камък ни спря, вместо да се разбием в него.

Много танцувам – танцът най-добре изразява природата ми. Занимавах се с балет като дете, но с възрастта фигурата ми се промени. Плюс това професионализмът изисква сериозно отношение, а аз съм много мързелива. В произхода ми, който е гръцки, руски и испански, трептят други ритми. Танцът трябва да е див, животински, да изгаря не само тялото, но и душата.

Монреал. Там живях известно време без родителите си, учех английски и работех като детегледачка. (Всъщност едва когато застанах очи в очи с Том Круз и Джон Войт в “Невъзможна мисия”, започнах да разбирам този език!) Бях на 15 и стоях в една дискотека. Дойде някакъв тип и ми каза: “Здравейте, аз съм Робърт Олтман и бих искал да ви снимам в моя филм.” След което остави визитката си. Веднага реших, че е някакъв сваляч. Прибрах се и казах на хазаите какво ми се е случило. Тогава разбрах, че Олтман е един от големите режисьори на Америка. След няколко дни му се обадих, направихме пробни снимки. Във филма щяха да играят Дейвид Бауи и Джералдин Чаплин. Целият подготвителен период бе минал – костюмите бяха ушити, режисьорската книга – готова, и изведнъж край. Всичко свърши. Така и не разбрах защо Олтман не засне филма. Не го преживях мъчително, защото още нямах твърдо намерение да ставам актриса.

Емоционални белези

Клод Шаброл, Клод Соте, Жак Ривет, Режис Верние, Оливие Асаяс… При всеки един от тях се чувствам добре. Всеки ме усеща по различен начин. Връзката между актьор и режисьор е любовна: в определено време двама души се срещат, обичат се, имат какво да си кажат. След което се разделят като приятели, защото по-далеч не могат да отидат. Понякога много боли. Например с Ривет нищо повече не можем да направим. Недостижимият връх бе “Красивата драка”. Казвала съм му го. Оливие Асаяс пък успя бавно да навлезе в най-дълбоките ми чувства. А емоционално най-силно ме е белязал Клод Соте. Ако трябва да избера само едно име от киното, то ще бъде неговото.

Роми Шнайдер – няма друга актриса, която така да ме е разтърсила. Тя се раздаваше докрай, безвъзвратно. И плати много висока цена за това. Спомените ми за нея се сливат в едно цяло. Виждам погледа й, погледа й…

Мразя да бъда гола. Всъщност обожавам, но не пред другите. Когато трябваше да снимаме такива сцени в “Красивата драка”, треперех през цялото време. А Мишел Пиколи не трепваше. После тичах да се крия от срам. Веднъж Ривет ме намери и каза, че съм прекрасна. Мисля, че това е филмът, в който съм играла най-искрено.

Въртящи се колела

В мен се въртят две противоречия. Едното крещи: “Вземи ме, твоя съм!”, а другото: “Не можеш да ме притежаваш!”

“Нежно за любовта” на Едуард Молинаро бе първият ми истински звезден филм. Няма никога да забравя една вечеря преди снимките при Едуард и съпругата му Катрин. Беше поканен и още един от актьорите – Даниел Отьой, който през цялото време ме дразнеше, а накрая за капак ми предложи да ме изпрати до нас. Аз твърдо не исках. Толкова бях изнервена, че вече не исках и филма да снимам. Даже на другата сутрин отидох при агентката си и заявих, че с такъв вулгарен тип като Отьой няма да стоя пред камерата. А тя ми отвърна: “Ама защо – той е такъв срамежлив и тих човек. И прекрасен актьор. Скоро ще стане известен!” Преглътнах. Снимките тръгнаха. Първа сцена: разхождаме се с Отьой ръка за ръка из някаква алея, аз спасително си мисля за Роми Шнайдер и нищо друго не ме интересува. Втора сцена: трябва да наемем велосипеди и да се състезаваме по алеята. Малко преди Молинаро да извика “Камера, начало”, Отьой ми казва: “Първият, който пристигне на финала, кани другия на вечеря.” Никога по-шеметно не съм въртяла педалите. Не исках да бъда канена, още по-малко – да каня. Държах на свободата си… Сега държа и на един съвет за трудни ситуации, даден ми от Отьой: “Седни на брега на реката и гледай как врагът ти преминава.” Спирам дотук, останалото го знаете. Филмът стана много хубав.

Не бих отишла нито в Холивуд, нито на Бродуей както Жулиет Бинош. Освен ако не срещна изключителен човек, който да ми вдъхне куража да живея в друга страна и да не говоря майчиния си език. Има и още нещо. С всеки изминал ден ставам все по-малко актриса и все повече влюбена, съпруга, майка. Водя децата на училище, сервирам закуска на мъжа си. Не мога да пътувам авантюристично. Трябва да поправям домашни.

Paroles, paroles*

Обичам да пиша. Дневници. Това е вид общуване, начин да говориш, без да досаждаш на другите, търсене на отговори. Предпочитам да си стоя вкъщи, вместо да ходя на кино или на театър, и да пиша. Мога да изгоря всичко някой ден, а може би – не. Представям си как децата ми отварят някакъв стар скрин, разлистват пожълтели страници и узнават нещо ново за майка си. За това какво е чувствала в даден момент; кой я е обичал…

Баща ми… Идва да ме вземе и ми казва, че отиваме при Луи Арагон, който е на смъртно легло. Сепнах се: “Така ли? Не е ли вече умрял?” После се размислих. Аха, това бе онзи, дето едва го учих наизуст в училище. Не му обичах поезията. В болницата сме. Арагон лежи омаломощен, но взима ръката на баща ми. Отегчавам се и зяпам настрани. Навсякъде из стаята – по стените, гардероба, бяха налепени стари писма, любовни думи. И снимки на една единствена жена – Елза Триоле. За първи път в живота си – бях 17-годишна – виждах жив пример за това как се обича само един човек. Не знаех, че е възможно. Без този случай едва ли бих могла да изрека репликата на героинята ми Полин от “Сантименталностите на съдбата”: “Любовта – та това не е ли целият живот?”

* Думи, думи (фр.) Рефрен от прочутата песен на Далида в дует с Ален Делон

Източници:
www.capital.bg
и
allocine.fr

4 thoughts on ““Красивата драка” Еманюел Беар

  1. Здрасти! Не се познаваме, но аз ти благодаря, че си сложила това интервю! Даде ми и чудесна идея да си направя и аз блог – така ще кача и доста по-стари текстове от ерата КапитЕл. Вече го започнах – и е тук: http://theshadowsandlightsofasia.wordpress.com/

    Харесва ми това което и ти пускаш!

    Успех на теб!

    С усмивка – Андроника

  2. Здравей, авторе! Каква изненада само… )
    Светлата комуникация – двупосочна благодарност за „това интервю“, провокира сиамския ми близнак (почти по Труман Капоти) да се усмихне.

    Също приветствам идеята да събереш стари текстове в блог, с поглед на изток. С интерес ще следя.

    Успех, Андроника!

  3. Ами и аз се изненадах – и то страшно топло ми стана, че и хората около мн. Стана ми и мъчно, разбира се, ама ето така се раждат новите идеи!

  4. Всъщност, преди време, когато потърсих информация за френска актриса, съпруга на Роман Полански, бях си наумила, че се казва Еманюел Беар. Какво беше разочарованието ми, когато от снимките ме гледаше друга позната, характерна актриса… 🙂 Благодарение на прекрасното объркване, попаднах на твоето интервю. Чудесно!
    Съпругата на Полански също се казва Еманюел, но Seigner – актрисата от „Горчива луна“.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s