Archive | октомври 2010

Херман Хесе – за завистта и щастието

„И ако някой от приятелите и учениците на Кнехт му завиждаха за много неща, то, също както е със значителните личности, му завиждаха не само за неговото вътрешно величие и енергия, но и за привидното щастие, за привидната благосклонност на съдбата. По-малкият вижда във великия тъкмо това, което е в състояние да види, и в пътя на Йозеф Кнехт, и във възхода му в същност за всеки наблюдател има нещо необикновено блестящо, светкавично, наглед постигнато без усилие, за онова време от неговия живот бихме могли да се опитаме да кажем: той има щастие. Но не желаем да прави опита и да анализираме това „щастие“ от гледна точка на разума или на морала, независимо дали може да се обясни като причинно следствие от външни обстоятелства, или един вид възнаграждение за особена добродетел на Кнехт.
Щастието няма общо нито с разума, нито с морала, по своята същност то е нещо магическо, принадлежи към ранен, младенчески стадий в развоя на човечеството. Наивният щастливец, надареният от феите, разглезеният от боговете не е обект на рационалистични наблюдения, а с това не е и на биографично изследване, той е символ и стои отвъд личностното и историческото. Въпреки всичко има забележителни хора, чийто живот не можеш да си представиш без щастие, все едно дали се състои само в това, че те и задачата, която им отговаря, действително са се съчетали исторически и биографично – хората, които не са родени твърде рано или твърде късно, видимо Кнехт спада към тях. Така неговият живот, поне в един от своите отрязъци, оставя впечатлението, че всичко, което е заслужавало да бъде пожелано, някак само е падало в скута му. Не искаме да отречем този аспект или да го заличим, разумно бихме могли да го разтълкуваме с биографичен метод, който не е само наш, но е желан и позволен в Касталия, а именно да го обясним с едно почти безгранично проникване особено в личното, в съвсем частното, в здравето и в болестта, и в колебанията и кривите на жизнерадостта и самочувствието. Убедени сме, за нас това не подлежи на разискване, че една такава трактовка на биографията ще ни доведе до доказателства за съвършено равновесие между щастието и страданието му, но ще създаде невярна картина за неговия облик и живот.“

Из „Игра на стъклени перли“

Advertisements