Из „СМЪРТ на кредит“ – Луи-Фердинан Селин

Гюстен Собейо, не че искам да кажа нещо лошо за него, ама като трябваше да сложи диагноза, не се прехласваше много-много. Ориентираше се по облаците. Като излизаше от къщи, първо поглеждаше нагоре: „Фердинан – викаше ми, – днес няма начин да не е дошъл редът на ревматизмите! Залагама сто су!“… Тъй, по небето. Никога не бъркаше особено, защото добре познаваше температурата и различните темпераменти.
– Опа! Ето ти горещници след хладните дни! Запомни! Това е на каломел, веднага можеш да си го кажеш. А във въздуха се таи жълтеница! Вятърът се обърна.., Север върху запад! Студ върху проливен дъжд… Туй е на петнайсетдневен бронхит! Хич не си струва да излизат от бърлогите си. Ако командвах аз, щях да си пиша рецепти в леглото… Всъщност, Фердинан, щом ония дойдат, и дрънканиците започват. За ония, които се занимават с амбулантна търговия, както и да е… Ама за нас… за едната заплата… На какво прилича това? Ако останеше на мен, тия диванета щях да ги лекувам, без изобщо да ги видя. Ей оттук нА. Нямаше да ги задушава ни повече, ни по-малко! Ще повръщат повече, няма да са по-малко жълти, нито по-малко зачервени, нито по-малко бледи, нито по-малко тъпи… Такъв е животът!
Ама за прав, прав си беше наш Гюстен.
– Мислиш, че са болни ли?… Хленчат… уригват се… залитат… гноят… Искаш ли да си изпразниш чакалнята? Ей тъй, от раз? Даже и от онези, дето се дерат, за да си поизчистят храчките? Предложи им някакъв театрален удар!… Едно безплатно аперитивче в кръчмата отсреща!… Ще видиш колко ще ти останат… Ако идват да ти досаждат, то е, на първо място, защото скучаят. Преди празник едничък не можеш да видиш… Запомни от мен, на тия нещастници не им липсва здраве, а някаква занимавка… Те искат от теб да ги поразсееш, да ги поразвлечеш, да си поговориш с тях за уволнението им или за газта, за провалите им… да им разказваш за открити взаимовръзки, трески, гаргари, нечувани лекове!… Да се разпростираш, да се вълнуваш… Нали затуй са ти дипломите… О! Да си играеш със смъртта, докато си я създаваш, това е то човекът, Фердинан! А те ще си запазят и трипера, и сифилиса, и всичките си бучки. Те са им необходими! А подпикващите им мехури и смъдящите ги задници – всичко това е без значение! Но ако си направиш труд и ги заинтригуваш, те ще те почакат, за да умрат, и това ще ти бъде възмездието! Ще ти досаждат до самия край.
Когато дъждът внезапно се завръщаше между комините на електрияеския завод:
– Фердинан! – заявяваше той. – Ето ги и невралгиите!… Ако днес не дойдат десетина такива, мога да си върна тапията на декана!
Но когато върху нас саждите валяха откъм изток, където е най-сухият склон, ей там, над пещите на „Битронел“, той си размазваше по някоя сажда на носа:
– Нека да ме нагъзят, чуваш ли, ако тази нощ ония с плевритите не си изплюят дробовете! Мамка му!… Пак ще ме будят по двайсет пъти тази нощ!…
Понякога вечер той опростяваше нещата. Качваше се на една стълбичка пред огромния шкаф с шишенцата. Тогава се провеждаше директна и безплатна, и не особено тържествена раздаванка на цялата аптека…
– Сърцебиене ли имате? Вие там, кривокракият? – питаше той жално. – Не, нямам!… А да имате киселини?… А разстройство?… Да! Малко!… Тогава си напъхайте това, където си мисля… в два литра вода… много ще ви облекчи!… А ставите?… Сигурно ви болят!… Нямате ли хемороиди? А изпражненията как са? Ето ви свещички „Добрият дядко“!… А глисти? Обръщали ли сте внимание?…Ето ви двайсет и пет противомикробни капки… На
лягане!…
Предлагаше целия си тезгях… имаше по нещо за всички видове неразположения, всички предразположения към болести и за всички мании… Болният е невероятно лаком. Щом може да си натъпче в гръцмуля някоя гадост, нищо друго не му трябва и е доволен да се измъкне по-бързо от страх да не го привикат пак. При тези дарения съм виждаш как бай ви Гюстен е претупвал за десетина минути прегледи, които щяха да траят поне два часа, ако ги провеждаше внимателно. Само че лично аз нямаше какво повече да науча за начините за съкращаване на прегледите. Имах си собствена системка.

Превод: Зорница Китинска

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s