Archive | февруари 2012

Из „Една Коледа в Париж“ на Моъм

Саймън каза:

“    – За любовта са изприказвани безброй глупости. Значението, което й се приписва, се разминава коренно с фактите. Хората говорят за нея, сякаш очевидно е една от най-великите човешки ценности. Няма нищо по-спорно от това. Преди Платон да въплати сантименталните си чувства в завладяваща литературна форма, древните не са й отдавали по-голямо значение, отколкото заслужава; в здравия реализъм на мюсюлманите тя не е нищо повече от физиологична нужда; само християнството, опирайки емоционалните си твърдения на неоплатонизма, я превръща в основна цел, смисъл и основание на живота. Но християнството е било религия на робите. Давало е на бедните и потиснатите надежда за възмездие за страданията на този свят и любовта като опиат за по-лесно преживяване на настоящето. И като всеки наркотик тя изтощава и погубва всеки, който стане зависим от нея. Вече две хилядолетия тя ни задушава. Отслабва волята и куража ни. В съвременния свят е очевидно, че почти всичко друго е по-важно от любовта; знаем, че само мекушавите и глупавите допускат тя да влияе на действията им; и въпреки това продължаваме да я превъзнасяме. В литературата, на сцената, от амвона, от ораторската трибуна звучат същите стари сантиментални глупости, с които навремето са замазвали очите на робите в Александрия.“

в “Сарая

[…] – Значи е попаднал на най-подходящото място.
Тя изгледа Чарли изпитателно. Жената беше около трийсетте, с хубаво, строго и резервирано лице, с прав нос, тънки, начервени устни и стегната брадичка; носеше спретнат тъмен костюм с малко мъжка кройка. Имаше якичка и вратовръзка, а на гърдите си – кръста на известен английски полк. Има още

Advertisements