Из „Една Коледа в Париж“ на Моъм

Саймън каза:

“    – За любовта са изприказвани безброй глупости. Значението, което й се приписва, се разминава коренно с фактите. Хората говорят за нея, сякаш очевидно е една от най-великите човешки ценности. Няма нищо по-спорно от това. Преди Платон да въплати сантименталните си чувства в завладяваща литературна форма, древните не са й отдавали по-голямо значение, отколкото заслужава; в здравия реализъм на мюсюлманите тя не е нищо повече от физиологична нужда; само християнството, опирайки емоционалните си твърдения на неоплатонизма, я превръща в основна цел, смисъл и основание на живота. Но християнството е било религия на робите. Давало е на бедните и потиснатите надежда за възмездие за страданията на този свят и любовта като опиат за по-лесно преживяване на настоящето. И като всеки наркотик тя изтощава и погубва всеки, който стане зависим от нея. Вече две хилядолетия тя ни задушава. Отслабва волята и куража ни. В съвременния свят е очевидно, че почти всичко друго е по-важно от любовта; знаем, че само мекушавите и глупавите допускат тя да влияе на действията им; и въпреки това продължаваме да я превъзнасяме. В литературата, на сцената, от амвона, от ораторската трибуна звучат същите стари сантиментални глупости, с които навремето са замазвали очите на робите в Александрия.“

в “Сарая

[…] – Значи е попаднал на най-подходящото място.
Тя изгледа Чарли изпитателно. Жената беше около трийсетте, с хубаво, строго и резервирано лице, с прав нос, тънки, начервени устни и стегната брадичка; носеше спретнат тъмен костюм с малко мъжка кройка. Имаше якичка и вратовръзка, а на гърдите си – кръста на известен английски полк.
– Хубавец е – отбеляза. – Момичетата ще му се зарадват.
– Къде е мадам тази вечер?
– Прибра се вкъщи при семейството си. Аз я замествам.
– Може ли да влезем?
– Знаете пътя.
Двамата младежи минаха по коридора и след като Саймън отвори една врата, влязоха в просторно помещение, пищно украсено с изкуствени орнаменти в стила на турски хамам. Покрай стената имаше канапета, а пред тях – масички и столове. Тук-там седяха хора, повечето – с ежедневно облекло, няколко със смокинги; мъжете по двойки и тройки; на една маса седеше смесена компания, жени с вечерни рокли, несъмнено дошли да разгледат една от забележителностите на Париж. Келнери, облечени като турци, стояха наоколо или изпълняваха поръчки. На една сцена стоеше трио, състоящо се от пианист, цигулар и саксофонист. Отстрани на дансинга имаше две пейки, поставени една срещу друга, и на тях седяха десетина-дванайсет млади жени. Носеха турски пантофи, но с високи токчета, шалвари от някакъв лъскав плат с крачоли до глезените и малки тюрбани на главите. Над кръста бяха голи. Други момичета с подобно облекло седяха с мъже, които явно ги черпеха. Саймън и Чарли седнаха и поръчаха шампанско. Оркестърът засвири. Трима-четирима мъже станаха, отидоха при пейките и си избраха партньорки. Другите момичета апатично затанцуваха една с друга. Разговаряха вяло помежду си и хвърляха изпитателни погледи на мъжете около масите. Компанията на туристите, с елегантните жени от друг свят, явно възбуди любопитството им. Иначе, извън факта, че момичетата бяха голи до кръста, помещението с нищо не се различаваше от всеки друг нощен клуб с място за танцуване. На една съседна маса Чарли забеляза двама мъже с куфарчета, които започнаха да вадят някакви документи и явно обсъждаха делови теми, спокойно, сякаш се намираха в обикновено кафене. Един мъж от компанията на туристите се изправи и се заговори с две от момичетата, които танцуваха заедно. Те спряха и отидоха на масата му. Една от жените, елегантно облечена в черно и със смарагдов гердан на врата, стана и затанцува с едно от момичетата. Другото се върна на пейката. La sous-maitresse, жената с костюмчето, която ги беше посрещнала, се приближи до масата на Саймън и Чарли. […]

У. Съмърсет Моъм – „Една Коледа в Париж“  ‘1939 г.

Advertisements

2 thoughts on “Из „Една Коледа в Париж“ на Моъм

  1. Опитайте отново. 🙂
    С тази книга преоткривам Моъм, и ще продължа с „Луна и грош“.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s