Archive | юли 2014

Последният-първи… Антониони

Кариер към Еко:

[…] Гледа ли „Погледът на Микеланджело“*, последния му късометражен филм? Това е един от най-хубавите филми на света! Антониони го е заснел през 2000 г. Продължителността му е около 15 минути. Не се произнася нито дума, а на екрана се появява самият той – за първи и последен път през живота си. Виждаме го как влиза в църквата „Сан Пиетро ин Винколи“** в Рим. Сам е. Бавно се приближава до гробницата на папа Юлий II и цялото действие става диалог, без да се произнесе нито дума. Просто има размяна на погледи между Антониони и „Мойсей“ на Микеланджело. Всичко, което казваме, трескавият ни стремеж непременно да се покажем и да говорим, безпредметното суетене и всички прояви на човешкото поведение, характерни за нашето съвремие, тук се поставят под въпрос чрез мълчанието и погледа на твореца. Той е дошъл да каже „сбогом“. Няма да се върне повече и го знае много добре. Дошъл е да направи последно посещение. Човекът, който си отива, се сбогува с чудатия шедьовър, който ще остане. Сякаш, за да опита да разбули мистерията, до която думите нямат достъп. Погледът, който му отправя Антониони на излизане, е прочувствен и пълен с патетика. […]

* „Погледът на Микеланджело“ (Lo Sguardo di Michelangelo, 2004) – документален филм на италианския режисьор Микеланджело Антониони

** Базиликата „Сан Пиетро ин Винколи“ (букв. Свети Петър в окови) в Рим съхранява като реликва веригите, с които е бил окован свети Петър преди мъченичеството. В нея е и скулптурата на Микеланджело „Мойсей“.

из „Това не е краят на книгите“ – Умберто Еко, Жан-Клод Кариер

Lo Sguardo di Michelangelo (Michelangelo Antonioni, 2004, KINOTE)  vimeo.com

Микеланджело Антониони (на италиански Michelangelo Antonioni)

Роден: 29 септември 1912
Ферара, Италия
Починал: 30 юли 2007 (на 94 години)
Рим, Италия

е италиански филмов режисьор. Развива темата за самота на човека в съвременното буржоазно общество. Роден е във Ферара, Италия през 1912 г. и завършва Университета в Болоня със специалност икономика. През 1996 г. Антониони получава награда Оскар за цялостен принос в киноизкуството.

Advertisements