Архив

Заеми срещу душата на клиента


В последния си брой в. ПОЛИТИКА съобщава за хитроуни практики за справяне с кризата в Латвия, позовавайки се на Франс прес.
Статията „Душу за деньги!“ в. „Вести Сегодня“ от 29 април 2009
Още по темата: „Бездушный залог“ от 08.07.2009 в. „Вести Сегодня“

„Латвийска компания, която отпуска заеми срещу душата на клиента като гаранция, скандализира църквите в тази тежко засегната от рецесия балтийска държава, съобщава Франс прес.
Фирмата „Кантора“ със седалище в Рига предлага заеми от 50 до 500 лата (70 до 700 евро) на всички желаещи, независимо от възрастта им, материалното им състояние или предишни дългове.
Парите се отпускат за 90 дни с годишна лихва 365%.
Има само едно условие – заемополучателят трябва да ни обещае душата си, съобщава в пряк текст компанията в сайта си.
Ако клиентът не успее да изплати кредита, тя става собственост на „Кантора“.
„Даваме назаем реални пари и ако душата е важна за заемодателя, със сигурност ще си ги получим обратно. Всичко е почтено“, увери пожелал анонимност представител на фирмата, цитиран от рускоезичния латвийски в. „Вести сегодня“.
Франс прес не е могла да получи коментар от „Кантора“, нито информация колко такива заеми са отпуснати досега.
Приемаме този случай много сериозно, заяви ръководителят на латвийската католическа църква кардинал Янис Пуяц.
Той и колегите му от лутеранската и православната църква официално са поискали вътрешното министерство да започне разследване по случая.
Те се опасяват, че зад тази процедура стоят „сатанисти, а не просто цинични кредитори“.
Според Пуяц подобни компании могат да унищожат хората морално и материално.
Латвия е тежко пострадала от кризата. Има опасност тази година икономиката на страната да се свие с над 18%.“

La Habana


„Cigars are for ladies“
by ThoiryK

В момента чета романа на Педро Хуан Гутиерес – „Мръсна хаванска трилогия“ и потърсих фотографии с Националния музей, на крайбрежния булевард „Малекон“, улици, барове, катедрали… и попаднах на испанския Panoramio – зашеметяващ сайт с фотографии от цял свят с възможност за търсене и избор през Google Earth Map.

„Хляб по водите“ (1981) – Избори (2009)

Из „Хляб по водите“ (1981) – Ъруин Шоу

„Отиде в библиотеката и потърси друга книга, но нито едно от заглавията по рафтовете не му допадна. Седна пред телевизора и го включи. Натискаше наслука копчетата едно след друго. Когато екранът се проясни, той видя образа на Ръсел Хейзън и чу някакъв глас да казва:

– Съжаляваме, че сенаторът Блакстоун, който трябваше да присъства на това обсъждане, не е могъл да напусне Вашингтон. Провървя ни, че успяхме да намерим мистър Ръсел Хейзън, изтъкнатият юрист, известен с познанията си по темата ни тази вечер – международното право, – който бе така любезен да се съгласи да замести сенатора в нашето предаване.

Хейзън, облечен безупречно и внушително сериозен, кимна едва забележимо към камерата. После камерата показа в едър план масата с другите трима позастаряващи участници с учен вид и побелелия водещ, които седяха в кръг.

– Господа – започна Хейзън със силен и уверен глас, – боя се, че ние смесваме две съвсем отделни понятия: външните работи и международното право. Независимо дали това ни харесва, или не, външни работи съществуват. Но международното право се е превърнало в измислица. Налице са международно пиратство, международни атентати, международен тероризъм, международни подкупи и разменна търговия, международна драма и международен анархизъм. Нашето национално право може би не е пълна измислица, но най-великодушното описание, което бихме могли да приемем за него, е, че в най-добрия случай то е полуизмислица. С нашия правен кодекс, при нашата конкурентна система, във всички по-важни случай този, който може да наеме най-скъпия адвокат, си излиза от съдебната зала с оправдателна присъда. Разбира се, понякога има и изключения, които само доказват това правило.

Когато за първи път започнах адвокатската си практика, вярвах, че поне в общи линии се раздава правосъдие. За нещастие, след толкова много години в тази професия, вече не мога да поддържам подобна вяра…

Боже господи, помисли си Странд, какво смята, че прави?

– Съдебната корупция, местните и расови предрасъдъци на хората, които седят на местата на съдиите, твърде често са били разобличавани на първите страници на нашите вестници, за да се нуждаят от допълнителен коментар тук; купуването на постове чрез политически помощи е почитан обичай; подкупването на свидетели, предварителната им обработка, укриването на доказателства се практикува дори в най-висшестоящото учреждение в страната; продажността на полицията е станала пословична, а във всичките ни университети се преподава как хората от моята професия, заклели се да бъдат служители на закона, да го заобикалят.

Водещият програмата, който се въртеше неспокойно на стола си, се опита да го прекъсне:
– Мистър Хейзън… аз не мисля, че…
Хейзън го спря, като махна заповеднически с ръка, и продължи:

– Да се върнем към представата за международното право … по някои дребни въпроси, като правото на риболов и нарушаване на въздушното пространство от авиацията, може да се стигне до някакво споразумение и до спазването им. Но по решаващи въпроси, като например правата на човека, неприкосновеността на границите на суверенните държави, опазването или унищожаването на цели народи, не сме стигнали по-далече, отколкото през времето на воюващите скитнически племена. В Обединените нации ние, американците, въведохме кражбата и клеветата. Аз минавам за специалист по международно право, но ви уверявам, господа, че такова нещо не съществува и колкото по-скоро го разберем и се махнем от този вражески парламент на брега на Ист Ривър, толкова по-добре ще бъде за нас години наред. Благодаря за вниманието и ви моля да ме извините, че не мога да остана до края на тази интересна дискусия. Имам ангажимент другаде.
Хейзън кимна едва ли не сърдечно на другите около масата, които седяха като препарирани, стана и си излезе.

Странд се пресегна и угаси телевизора. Остана да седи, втренчил поглед в празния екран, чувствайки се замаян, като че току-що е станал свидетел на нелепа катастрофа.“

Превод: Людмила Евтимова

Ъруин Шоу – „Хляб по водите“ – изд. „Народна култура“, София, 1987