Архив

Слизане на Благодатния огън – 30.04.2016

Advertisements

Заратустра и Калвино


(UPI Photo/Mohammad Kheirkhah)

Итало Калвино – Пламъците в пламъци (1975 г.)

Огънят се пази в заключеното светилище на храма на Заратустра. Ключ от него има само маубадът и единствено той може да влиза; по време на ритуала пламъкът се вижда през желязната решетка. Има още

„Семейната гробница на Христос“?

„Кой е Исус Христос? За християните е син Божи, за евреите – лъжепророк, за исляма – първоначален пророк, а на Изток твърдят, че няколко години е бил в тибетските манастири. Кой е той – бог или обикновен смъртен?
1980 г. – в Йерусалим е открита гробница от 1 век. Върху каменните урни са изсечени имената на Йосиф, Мария, Исус… Тогава никой не обръща внимание на находката. 2002 г. – авторите събират екип от учени и възстановяват проучванията. ДНК експертизите показват, че Исус и Мария Магдалина са имали син, наречен Юда. Според статистическия анализ случайното съвпадение на имената от саркофазите с героите от евангелията е невъзможно.
2007 г. – в началото на март в САЩ излиза тази книга, а филмът, продуциран от Джеймс Камерън, е излъчен по „Дискавъри“. Шокиращото археологическо откритие се превръща в световна новина и предизвиква „титаничен дебат между вярващи и скептици“, както пише „Таймс“. И тогава нещо се случва. Някой спуска завесата и с един замах заличава няколко милиона отзиви в интернет, а филмът така и не е излъчен втори път.
Кой е човекът, който 2000 години след смъртта си на кръста, е способен да взриви подобен скандал?“

С това резюме се разпространява книгата от издателя „НСМ-Медиа“.

Предистория:
„Семейната гробница на Исус разтърси устоите на Църквата“ – публикация на НОВИНАР

„Къде е гробът на Христос?“ – материал от 13 март 2007 г. в сайта ДВЕРИ НА ПРАВОСЛАВИЕТО

Petros eni – Петър е тук

През 1900 г. при разкопки във Ватикана е открит строителен камък, датиращ от 180-200 г., с надпис на гръцки: „Petros eni“ – „Петър е тук“.

Базиликата „Свети Петър“ в Рим – виртуална разходка.

Свети Петър, Ватикана ( Caput Mundi )

„От пет века в най-малката държава се намира най-величествената базилика в света.
„Това е единствената сграда, в която ми се е приисквало да падна на колене, да вдигна ръце към небето и да извикам: „Отведи ме у дома, Боже!“ – описва Бил Брайсън лаконично, но краснорчиво ефекта от невероятните мащаби на базиликата „Свети Петър“ във Ватикана. С нейните 222 м дължина, 110 м ширина и 113 м височина тя може да събере около седем пъти „Нотр Дам“ в Париж и около 19 пъти софийския „Св. Александър Невски“.
Според установено от Ватикана правило „Свети Петър“ трябва завинаги да остане най-голямата църква в света. Не че е лесно този закон да бъде престъпен. Построена преди 500 години, тя запази титлата си до 1990 г., когато на папа Йоан Павел II му се наложи да освети високата 158 м базилика „Божията майка на мира“ [Our Lady in Peace] в Ямусукрo [Yamoussоukro], столицата на Кот д’Ивоар.
За „Свети Петър“ останаха трогателните следи от примитивната практика на папската курия да отбелязва на мраморния й под дължината на всяка голяма нова църква. Мраморната настилка е осеяна с медни плочки, които отбелязват докъде би стигнала сградата, ако олтарът й съвпадаше с този на базиликата. Има още

„Няма друг бог освен Бог“ от Реза Аслан

Интервюто с Реза Аслан от 10 май 2007 г., и книгата му „Няма друг бог освен Бог“. видео ТУК

„Мохамед под слънцето на Калифорния“ – Една статия на Стоян Гяуров за книгата „Няма друг бог освен Бог“ от Реза Аслан.

Религията е нещо различно от вярата, казва Реза Аслан, тя е разказаната история на вярата. Религията е и още нещо – тя е борба за верния разказ. В исляма тази борба продължава и до днес, а нейното ожесточение и медийното й eкспониране въвличат целия свят в спора за същността на тази религия. Книгата „Няма друг бог освен Аллах“ на младия американски историк от ирански произход, който преподава в Калифорнийския университет в Санта Барбара, е нещо повече от критичен разказ за възникването и развитието на исляма, „тази така често недоразбрана вяра“; тя е преди всичко пледоария за необходимостта от реформи.

През 610 г. в арабския град Мека един търговец със склонност към самовглъбяване получава религиозно просветление и разбира, че е божият пратеник. Мохамед прекарва няколко години в дълбоки терзания относно истинността на своята мисия, но когато добива достатъчно самочувствие и започва да проповядва, градските управници – от клана, който от векове експлоатира вярата на бедуините, центрирана около светилището Кааба, и търговските възможности, разкриващи се от пос­тоянния приток на хора в града – са ужасени. След което решават да го убият, но Мохамед избягва в Медина, един оазис, населен предимно от юдаизирани араби. Именно там неговото първоначално социално-реформистко движение прераства в религия, а той намира формулата на новата вяра – „няма друг бог освен Аллах и Мохамед е неговият пророк“. С тази вяра няколко години по-късно Мохамед начело на своята армия се завръща триумфално в родния си град, отива в светилището Кааба и изхвърля оттам всички изображения на божества, като оставя само едно – онова на Христос.

Монотеистичната заостреност поставя исляма в редицата на християнството и юдаизма, от които той се отличава обаче по забележителната широта на възгледите си. Мохамед учи, че ислямът, както и другите две монотеистични религии, водят началото си от израилския праотец Авраам, че и трите са религии на книгата, а техните привърженици образуват едно верско племе. Коранът напомня на много места, че посланието му е просто „потвърждение на съществуващото преди (откровение)“. Тората, евангелията и Коранът разказват според Мохамед една и съща история, историята за отношението на човека към Бога, в течение на която мисионерското съзнание се предава като щафета на следващия пророк – от Адам през Мойсей и Христос до него самия, който е последният в тази верига.

Мюсюлманите вярват, разбира се, че Коранът съдържа окончателното откровение на Бога, а Мохамед е „печатът на пророците“. Коранът не обявява обаче другите свети писания за нищожни, а претендира просто, че е техният завършек. Можем да се съгласим с Реза Аслан, че това е забележително постижение в полето на монотеизма. Впрочем идеята, че всички текстове на откровението произлизат от една-единствена тайна книга в небето, има един още по-дълбок пласт. Това е мисълта на Мохамед за духовното родство между евреи, християни и мюсюлмани, които се молят на един и същ бог, четат от една и съща свещена книга и имат еднакви морални ценности. Всяка от тези групи съставлява отделна верска общност, ума, но заедно те образуват една голяма ума. Това е една необикновена идея, която Аслан синтезира в така сполучливото определение монотеистичен плурализъм.

Мохамед практикува онова, което проповядва. Той определя Ерусалим за посока на молитвите на мюсюлманите (по-късно обърната към Мека), възприема много от еврейските предписания за храна и чистота и призовава последователите си да се женят за еврейки; сред неговите десетина жени е имало една еврейка и една християнка. Унизителното положение на жената в мюсюлманското общество е общо място в критиката на исляма, но според тълкуването на Аслан това положение, означаващо по-скоро завръщане към предислямска Арабия, където един мъж струва сто камили, а жената петдесет, е резултат от опорочаването, а не от утвърждаването на идеалите на пророка. Самият Мохамед стига до благосъстояние благодарение на една изключителна жена – първата му съпруга Хадиджа, една богата, доста по-възрастна от него вдовица, която особено в началния период на божието му призвание е негова не само материална, но преди всичко духовна опора. Със или без нейното влияние Мохамед променя старите брачни и наследствени норми, така че жените в Арабия за пръв път получават правото да наследяват собствеността на мъжа си и да разполагат със зестрата си. Тези реформи обаче намират противоречиво отражение както в Корана, така и в живота, като и на двете места новият постулат за равенството на двата пола пред Бога се сблъсква с традицията, поставяща мъжа над жената. Изходът от този сблъсък е известен. Има още