Архив

Petros eni – Петър е тук

През 1900 г. при разкопки във Ватикана е открит строителен камък, датиращ от 180-200 г., с надпис на гръцки: „Petros eni“ – „Петър е тук“.

Базиликата „Свети Петър“ в Рим – виртуална разходка.

Свети Петър, Ватикана ( Caput Mundi )

„От пет века в най-малката държава се намира най-величествената базилика в света.
„Това е единствената сграда, в която ми се е приисквало да падна на колене, да вдигна ръце към небето и да извикам: „Отведи ме у дома, Боже!“ – описва Бил Брайсън лаконично, но краснорчиво ефекта от невероятните мащаби на базиликата „Свети Петър“ във Ватикана. С нейните 222 м дължина, 110 м ширина и 113 м височина тя може да събере около седем пъти „Нотр Дам“ в Париж и около 19 пъти софийския „Св. Александър Невски“.
Според установено от Ватикана правило „Свети Петър“ трябва завинаги да остане най-голямата църква в света. Не че е лесно този закон да бъде престъпен. Построена преди 500 години, тя запази титлата си до 1990 г., когато на папа Йоан Павел II му се наложи да освети високата 158 м базилика „Божията майка на мира“ [Our Lady in Peace] в Ямусукрo [Yamoussоukro], столицата на Кот д’Ивоар.
За „Свети Петър“ останаха трогателните следи от примитивната практика на папската курия да отбелязва на мраморния й под дължината на всяка голяма нова църква. Мраморната настилка е осеяна с медни плочки, които отбелязват докъде би стигнала сградата, ако олтарът й съвпадаше с този на базиликата. Има още

„Няма друг бог освен Бог“ от Реза Аслан

Интервюто с Реза Аслан от 10 май 2007 г., и книгата му „Няма друг бог освен Бог“. видео ТУК

„Мохамед под слънцето на Калифорния“ – Една статия на Стоян Гяуров за книгата „Няма друг бог освен Бог“ от Реза Аслан.

Религията е нещо различно от вярата, казва Реза Аслан, тя е разказаната история на вярата. Религията е и още нещо – тя е борба за верния разказ. В исляма тази борба продължава и до днес, а нейното ожесточение и медийното й eкспониране въвличат целия свят в спора за същността на тази религия. Книгата „Няма друг бог освен Аллах“ на младия американски историк от ирански произход, който преподава в Калифорнийския университет в Санта Барбара, е нещо повече от критичен разказ за възникването и развитието на исляма, „тази така често недоразбрана вяра“; тя е преди всичко пледоария за необходимостта от реформи.

През 610 г. в арабския град Мека един търговец със склонност към самовглъбяване получава религиозно просветление и разбира, че е божият пратеник. Мохамед прекарва няколко години в дълбоки терзания относно истинността на своята мисия, но когато добива достатъчно самочувствие и започва да проповядва, градските управници – от клана, който от векове експлоатира вярата на бедуините, центрирана около светилището Кааба, и търговските възможности, разкриващи се от пос­тоянния приток на хора в града – са ужасени. След което решават да го убият, но Мохамед избягва в Медина, един оазис, населен предимно от юдаизирани араби. Именно там неговото първоначално социално-реформистко движение прераства в религия, а той намира формулата на новата вяра – „няма друг бог освен Аллах и Мохамед е неговият пророк“. С тази вяра няколко години по-късно Мохамед начело на своята армия се завръща триумфално в родния си град, отива в светилището Кааба и изхвърля оттам всички изображения на божества, като оставя само едно – онова на Христос.

Монотеистичната заостреност поставя исляма в редицата на християнството и юдаизма, от които той се отличава обаче по забележителната широта на възгледите си. Мохамед учи, че ислямът, както и другите две монотеистични религии, водят началото си от израилския праотец Авраам, че и трите са религии на книгата, а техните привърженици образуват едно верско племе. Коранът напомня на много места, че посланието му е просто „потвърждение на съществуващото преди (откровение)“. Тората, евангелията и Коранът разказват според Мохамед една и съща история, историята за отношението на човека към Бога, в течение на която мисионерското съзнание се предава като щафета на следващия пророк – от Адам през Мойсей и Христос до него самия, който е последният в тази верига.

Мюсюлманите вярват, разбира се, че Коранът съдържа окончателното откровение на Бога, а Мохамед е „печатът на пророците“. Коранът не обявява обаче другите свети писания за нищожни, а претендира просто, че е техният завършек. Можем да се съгласим с Реза Аслан, че това е забележително постижение в полето на монотеизма. Впрочем идеята, че всички текстове на откровението произлизат от една-единствена тайна книга в небето, има един още по-дълбок пласт. Това е мисълта на Мохамед за духовното родство между евреи, християни и мюсюлмани, които се молят на един и същ бог, четат от една и съща свещена книга и имат еднакви морални ценности. Всяка от тези групи съставлява отделна верска общност, ума, но заедно те образуват една голяма ума. Това е една необикновена идея, която Аслан синтезира в така сполучливото определение монотеистичен плурализъм.

Мохамед практикува онова, което проповядва. Той определя Ерусалим за посока на молитвите на мюсюлманите (по-късно обърната към Мека), възприема много от еврейските предписания за храна и чистота и призовава последователите си да се женят за еврейки; сред неговите десетина жени е имало една еврейка и една християнка. Унизителното положение на жената в мюсюлманското общество е общо място в критиката на исляма, но според тълкуването на Аслан това положение, означаващо по-скоро завръщане към предислямска Арабия, където един мъж струва сто камили, а жената петдесет, е резултат от опорочаването, а не от утвърждаването на идеалите на пророка. Самият Мохамед стига до благосъстояние благодарение на една изключителна жена – първата му съпруга Хадиджа, една богата, доста по-възрастна от него вдовица, която особено в началния период на божието му призвание е негова не само материална, но преди всичко духовна опора. Със или без нейното влияние Мохамед променя старите брачни и наследствени норми, така че жените в Арабия за пръв път получават правото да наследяват собствеността на мъжа си и да разполагат със зестрата си. Тези реформи обаче намират противоречиво отражение както в Корана, така и в живота, като и на двете места новият постулат за равенството на двата пола пред Бога се сблъсква с традицията, поставяща мъжа над жената. Изходът от този сблъсък е известен. Има още

Папа Бенедикт ХVІ в „Куполът над скалата“

„Бенедикт ХVІ стана първият папа, влязъл в джамията „Куполът над скалата“

Папа Бенедикт Шестнайсети посети днес свещения за мюсюлманите храм – „Куполът над скалата“, което е прецедент в историята на Католическата църква, предаде Франс прес. Има още

Ключовете от Църквата на Божи гроб

Right of Entry – the key to the church’s ancient wooden doorway has been in Muslim hands ever since Saladin defeated the Crusaders in 1187.

Знаете ли че… ключовете за портите на Божи гроб са поверени на мюсюлманските фамилии Нусейба (Nuseibeh) и Джауда (Joudeh). Ключовете се пазят от двете фамилии и се предават от поколение на поколение. В съботното директно предаване по БНТ 1, Горан Благоев разговаря с млад мъж, чийто чичо в момента отключва Църквата на Божи гроб. Майката на момчето е българка.

„Според историята ключовете са поверени на мюсюлманската фамилия от главите на християнските деноминации в Ерусалим, за да се избегне спорът кой от тях да се разпорежда с тези ключове. Още един от прекрасните символи на доверие и веротърпимост, така необходими не само в Светия град!… Впрочем още по-красноречив символ е моментът, когато арабският халиф Омар, завоевателят на Ерусалим, влиза в града, настъпва време за молитва и тогава поповете от Църквата на Божи гроб го канят да отправи молитвата си в техния храм. Мъдростта на халифа обаче му повелява да им откаже гостоприемството, защото, казал той, ако аз се помоля в тази църква, утре моите последователи могат да я превърнат в джамия. И отслужил молитвата си досами стените на християнския храм – на един хвърлей място постлал наметалото си и се помолил. Днес там стои, свързана с Църквата чрез каменен свод над уличката, т.нар. Джамия на Омар, построена от потомците му в чест на тази негова молитва. А християнският храм продължава да съществува и да посреща милионите си поклонници. И църквата и джамията никак не си пречат. “ – из „Отворено писмо по повод…“ – Мая Ценова, арабист.

The Mosque of Omar, this was build by Saladin’s son to commemorate Caliph Omar’s visit to Jerusalem in 638, when Omar prayed on the steps of the Church of the Holy Sepulchre instead of inside so that it could remain a Christian holy place. Има още

Слизане на Благодатния огън – 18.04.2009 г.

Sfânta Lumină 2009. Hristos a Inviat !

Благодатният огън в Йерусалим

„Когато Господ страдал и възкръснал, станали големи чудеса: някои гробове се разтворили, починали светци оживели и се явили на мнозина в град Йерусалим.

И до днес Христовото Възкресение се съпътства от едно велико чудо, което се наблюдава всяка година при Божия гроб, в деня преди църковния празник Великден. Ето какво точно е то:

В град Йерусалим, над мястото на Господния гроб, е издигнат малък параклис, а над него – величествен храм. Всяка година на Велика събота православните получават там Благодатния огън. Той има небесен произход и в първите минути, след появата си, не пари и не изгаря ръцете и дрехите. Има още