Архив

Последният-първи… Антониони

Кариер към Еко:

[…] Гледа ли „Погледът на Микеланджело“*, последния му късометражен филм? Това е един от най-хубавите филми на света! Антониони го е заснел през 2000 г. Продължителността му е около 15 минути. Не се произнася нито дума, а на екрана се появява самият той – за първи и последен път през живота си. Виждаме го как влиза в църквата „Сан Пиетро ин Винколи“** в Рим. Сам е. Бавно се приближава до гробницата на папа Юлий II и цялото действие става диалог, без да се произнесе нито дума. Просто има размяна на погледи между Антониони и „Мойсей“ на Микеланджело. Всичко, което казваме, трескавият ни стремеж непременно да се покажем и да говорим, безпредметното суетене и всички прояви на човешкото поведение, характерни за нашето съвремие, тук се поставят под въпрос чрез мълчанието и погледа на твореца. Той е дошъл да каже „сбогом“. Няма да се върне повече и го знае много добре. Дошъл е да направи последно посещение. Човекът, който си отива, се сбогува с чудатия шедьовър, който ще остане. Сякаш, за да опита да разбули мистерията, до която думите нямат достъп. Погледът, който му отправя Антониони на излизане, е прочувствен и пълен с патетика. […]

* „Погледът на Микеланджело“ (Lo Sguardo di Michelangelo, 2004) – документален филм на италианския режисьор Микеланджело Антониони

** Базиликата „Сан Пиетро ин Винколи“ (букв. Свети Петър в окови) в Рим съхранява като реликва веригите, с които е бил окован свети Петър преди мъченичеството. В нея е и скулптурата на Микеланджело „Мойсей“.

из „Това не е краят на книгите“ – Умберто Еко, Жан-Клод Кариер

Lo Sguardo di Michelangelo (Michelangelo Antonioni, 2004, KINOTE)  vimeo.com

Микеланджело Антониони (на италиански Michelangelo Antonioni)

Роден: 29 септември 1912
Ферара, Италия
Починал: 30 юли 2007 (на 94 години)
Рим, Италия

е италиански филмов режисьор. Развива темата за самота на човека в съвременното буржоазно общество. Роден е във Ферара, Италия през 1912 г. и завършва Университета в Болоня със специалност икономика. През 1996 г. Антониони получава награда Оскар за цялостен принос в киноизкуството.

Advertisements

“Красивата драка” Еманюел Беар

Едно вдъхновяващо интервю:

Еманюел Беар – любимата на вятъра
Актриса на инстинкта съм, признава френската филмова дива

От Андроника Мартонова, Париж – София
14 юли 2001

“Тя беше на същото мнение / с този, когото преследваше. / И тъй като плътно го следваше, / без капка съмнение, / тя изглеждаше тъй сякаш с вятъра беше се любила. / Тъй сякаш изглеждаше.”
Стихът великолепно подхожда на Еманюел Беар. И нищо чудно, защото той е част от песен на баща й – известният френски певец Ги Беар. Наричат актрисата дивата на френското кино. Заради женственото излъчване – примамливо, топло и същевременно неземно. Неуловимият й начин на превъплъщение в крайно различни роли привлича стойностни режисьори като Едуард Молинаро (“Нежно за любовта”, 1985), Жак Ривет (“Красивата драка”, 1991), Андре Тешине (“Не целувам”, 1991), Клод Соте (“Сърце през зимата”, 1992; “Нели и г-н Арно”, 1995), Клод Шаброл (“Адът”, 1994), Режис Верние (“Френска жена”, 1995), Браян де Палма (“Невъзможна мисия”, 1996).
Името на Еманюел Беар (родена на 14 август 1965 в Сен Тропе) дълго време се свързваше и с това на актьора Даниел Отьой, с когото имат две дъщери. Сега Беар има и малък син от втория си съпруг. Въпреки семейните задължения актрисата продължава активно да играе. Последните филми с нейно участие са “Преоткритото време” (1999, на Раул Руиз) и “Сантименталностите на съдбата” (2000, на Оливие Асаяс). В момента снима “Осем жени” на Франсоа Озон в компанията на Фани Ардан, Даниел Дарио, Катрин Деньов, Изабел Юпер. Има още

La Habana


„Cigars are for ladies“
by ThoiryK

В момента чета романа на Педро Хуан Гутиерес – „Мръсна хаванска трилогия“ и потърсих фотографии с Националния музей, на крайбрежния булевард „Малекон“, улици, барове, катедрали… и попаднах на испанския Panoramio – зашеметяващ сайт с фотографии от цял свят с възможност за търсене и избор през Google Earth Map.