Последният-първи… Антониони

Кариер към Еко:

[…] Гледа ли „Погледът на Микеланджело“*, последния му късометражен филм? Това е един от най-хубавите филми на света! Антониони го е заснел през 2000 г. Продължителността му е около 15 минути. Не се произнася нито дума, а на екрана се появява самият той – за първи и последен път през живота си. Виждаме го как влиза в църквата „Сан Пиетро ин Винколи“** в Рим. Сам е. Бавно се приближава до гробницата на папа Юлий II и цялото действие става диалог, без да се произнесе нито дума. Просто има размяна на погледи между Антониони и „Мойсей“ на Микеланджело. Всичко, което казваме, трескавият ни стремеж непременно да се покажем и да говорим, безпредметното суетене и всички прояви на човешкото поведение, характерни за нашето съвремие, тук се поставят под въпрос чрез мълчанието и погледа на твореца. Той е дошъл да каже „сбогом“. Няма да се върне повече и го знае много добре. Дошъл е да направи последно посещение. Човекът, който си отива, се сбогува с чудатия шедьовър, който ще остане. Сякаш, за да опита да разбули мистерията, до която думите нямат достъп. Погледът, който му отправя Антониони на излизане, е прочувствен и пълен с патетика. […]

* „Погледът на Микеланджело“ (Lo Sguardo di Michelangelo, 2004) – документален филм на италианския режисьор Микеланджело Антониони

** Базиликата „Сан Пиетро ин Винколи“ (букв. Свети Петър в окови) в Рим съхранява като реликва веригите, с които е бил окован свети Петър преди мъченичеството. В нея е и скулптурата на Микеланджело „Мойсей“.

из „Това не е краят на книгите“ – Умберто Еко, Жан-Клод Кариер

Lo Sguardo di Michelangelo (Michelangelo Antonioni, 2004, KINOTE)  vimeo.com

Микеланджело Антониони (на италиански Michelangelo Antonioni)

Роден: 29 септември 1912
Ферара, Италия
Починал: 30 юли 2007 (на 94 години)
Рим, Италия

е италиански филмов режисьор. Развива темата за самота на човека в съвременното буржоазно общество. Роден е във Ферара, Италия през 1912 г. и завършва Университета в Болоня със специалност икономика. През 1996 г. Антониони получава награда Оскар за цялостен принос в киноизкуството.

Из „Една Коледа в Париж“ на Моъм

Саймън каза:

“    – За любовта са изприказвани безброй глупости. Значението, което й се приписва, се разминава коренно с фактите. Хората говорят за нея, сякаш очевидно е една от най-великите човешки ценности. Няма нищо по-спорно от това. Преди Платон да въплати сантименталните си чувства в завладяваща литературна форма, древните не са й отдавали по-голямо значение, отколкото заслужава; в здравия реализъм на мюсюлманите тя не е нищо повече от физиологична нужда; само християнството, опирайки емоционалните си твърдения на неоплатонизма, я превръща в основна цел, смисъл и основание на живота. Но християнството е било религия на робите. Давало е на бедните и потиснатите надежда за възмездие за страданията на този свят и любовта като опиат за по-лесно преживяване на настоящето. И като всеки наркотик тя изтощава и погубва всеки, който стане зависим от нея. Вече две хилядолетия тя ни задушава. Отслабва волята и куража ни. В съвременния свят е очевидно, че почти всичко друго е по-важно от любовта; знаем, че само мекушавите и глупавите допускат тя да влияе на действията им; и въпреки това продължаваме да я превъзнасяме. В литературата, на сцената, от амвона, от ораторската трибуна звучат същите стари сантиментални глупости, с които навремето са замазвали очите на робите в Александрия.“

в “Сарая

[…] – Значи е попаднал на най-подходящото място.
Тя изгледа Чарли изпитателно. Жената беше около трийсетте, с хубаво, строго и резервирано лице, с прав нос, тънки, начервени устни и стегната брадичка; носеше спретнат тъмен костюм с малко мъжка кройка. Имаше якичка и вратовръзка, а на гърдите си – кръста на известен английски полк. Има още