Жак Превер – УТРИННА ЗАКУСКА

дек.21

Той постави кафе
в своята чаша
Той постави мляко
в чашата с кафе
Той постави захар
в кафето с мляко
и разбърка всичко
с лъжичката
Изпи си кафето с мляко
и чашата остави безшумно
без да ми продума
После запали цигара
и кръгчета с дима започна да прави
Изсипа пепелта
в пепелника
без да ми продума
без да ме погледне
След малко стана
шапката си взе
и я на главата си постави
След това облече
мушамата за дъжд –
защото вън валеше –
и пое по друма
без да ми продума
без да ме погледне
А аз изчаках
глава обхванах с дланите си бледни
и заплаках

Из: Жак Превер – „Сладкодумникът от парижкото бистро“
„Слова“ 1949г.
Избрани поеми

Превод: Иван Иванов

Варна 2000

Алберто Моравия – „Свидетел“

ное.23

Алберто Моравия - Нови римски разказиКазват, че един ден всички ще бъдем господари и няма да има вече прислужници. Казават, че занаятът на прислужника бил недостоен за човека, защото човек не бивало да служи на друг човек. Казват, че един ден всичко ще си вършим сами, без прислужници, като диваците. Не споря: човек никога не стои на едно място и винаги чувства нужда да промени това, което съществува, и може би ще го промени в по-лошо, но ще трябва да го промени, и после, за да се утеши, ще го нарече напредък. Ала трудното е в това, че – поне доколкото аз зная – на десет души се раждат може би двама господари, а другите се раждат слуги. На господаря, който е роден господар, му е приятно да заповядва още от пелени; а другите не са доволни, докато не намерят господар, който да им заповядва. Ех, хората са различни; и въпреки напредъка винаги ще има господари и прислужници, само че ще носят друго име, а известно е, че думите са всичко за хората; и който се обижда, като чуе да му казват „хамалин“, изтичва, когато му изкрещят „носач“.
За себе си ще кажа, че съм роден прислужник, живял съм до днес като прислужник и ще умра може би като стар глупак, но прислужник. Приятно ми е да прислужвам, приятно ми е да се подчинявам; приятно ми е да се осланям на волята на друг човек. Служа: понякога обаче думата заблуждава. Като размисля добре, намирам, че докато аз служа на господаря, той пък служи на мене. И действително, ако го нямаше господаря, аз не бих могъл да работя като прислужник. И като какъв бих могъл да работя тогава? Като гробар ли?
И така, като си сменях един господар с друг, било защото господарят не ми харесваше, било защото аз не му харесвах или поради друга причина, в края на краищата попаднах в една вила на пътя Касия, където ми се стори, че намерих хубаво място. В тая вила, построена неотдавна, живееха мъж и жена, венчани също неотдавна. Жената беше руса, с продълговато и красиво лице, с много големи и трескави сини очи; много слаба, висока и изискана, тя приличаше на момче и поради златистите си късо отрязани коси. Мъжът беше с тъмни коси и очи, нисък, ала як, с много широки рамена, с четвъртито лице, с дебел глас, важен и авторитетен човек, един от ония ниски хора, които си отмъщават за малкия си ръст, като си разиграват коня и нахалничат. Коренът му беше сигурно селски, поне ако се съдеше от майка му, която веднъж попадна във вилата и за малко не я взех за една от ония селянки, които обикалят с кошничка пресни яйца в ръка. Съпругата обаче беше от добро семейство, струва ми се, че беше дъщеря на някакъв висш съдебен служител.

Има още →